— Успокой се, малко копеле, или ще ти скъсам и другото ухо — изръмжа той. Бръкна в джоба си, извади обицата, която беше откъснал в стоянката на Аарон, и я показа на сребърната светлина.
— Не — изхленчи момчето.
— Ще си поговорим — каза Гудмън. — Или ще потанцуваме. Да полудуваме ли, а?
— Моля, не ми причинявайте болка — изхленчи момчето.
Гудмън мушна пръст в гърдите му.
— Какво търсеше в стоянката на Аарон? — настоятелно попита той.
— Ъх, ъх… мислех, знаете… може би е имал… радио или нещо скрито…
Гудмън задърпа обицата и лицето на момчето се изкриви от болка.
— Откъде знаеше, че съм там?
— Аз живея там. Първата стоянка отдясно. Чух те да говориш със стария инвалид, когато влезе. Помислих, че може би знаеш нещо и те проследих.
— Какво? Какво предположи, че знам?
— Знаеш… може би Аарон ти е казал, че има нещо скрито някъде.
— Глупости! — Гудмън задърпа по-силно обицата.
— Оу… хей, аз…
— Опитай отново?
— Не знаеш да се държиш като детектив, човече — изхленчи момчето. — Ти дори не си ченге.
— Ще ти кажа какво знам. Знам, че името ти е Алекс и знам, че откъснах едната ти обица, а сега ще откъсна и другата.
Той задърпа обицата и меката част от ухото на Алекс се разтегна с половин инч. Момчето изпищя.
— Не ми причинявай болка. Моля те, не ми причинявай болка!
— Тогава ще играеш честно с мен.
— Той имаше някои книги…
Гудмън задърпа по-силно.
— Оу! Господи, моля те, човече…
— Още една лъжа и ще ти откъсна ухото.
— Беше заради видеокасета! — извика той.
— С какво?
— Не знаеш ли?
— Просто отговори на въпроса ми, какво имаше на видеокасетата?
— Имаше шоу!
— Какъв вид шоу?
— Глупости с момчетата от олтара.
— Какво искаш да кажеш?
— Наистина ли не знаеш?
Гудмън се наведе близо до него, дръпна силно обицата и я задържа в ръката си. Момчето се загърчи от болка.
— Порно — извика той.
Гудмън отскочи назад изненадан. Леко отпусна ухото.
— Порно? — повтори той.
— Да. Касетка с чукане.
Гудмън пусна обицата и се облегна назад.
Момчето дишаше тежко.
— Нещо специално с момчетата от олтара.
Гудмън трудно прикриваше шока си.
— Продължавай да говориш — каза той.
— Ходехме на това място в прерията, това беше една стара сграда, която църквата притежаваше, и той я беше подредил с легло и всичко, и ние го правехме, а той режисираше. Като в Холивуд. Направи това, направи онова. Той посочваше кой да почне пръв. Понякога го правехме всички, понякога само един от нас. После, когато се разгорещеше, изключваше машината и сам го правеше.
— Кой е този той? — попита Гудмън.
Усмивката на момчето беше изкривена.
— Кой друг? Епископът.
— Епископ Рашмън?
— Да. Самият светец. Наричаше го „Да се отървем от дявола“. Не е ли развратник?
— Ти от момчетата от олтара ли си?
— Да, аз, Аарон, Били и Питър.
— Само четирима?
— Не мислиш, че сме били първите, нали? Можеш да се обзаложиш, че е имало и други преди нас — но никой няма да си признае. Мислиш ли, че някой ще признае? Глупости, кой би ни повярвал всъщност?
— Защо Аарон ще търси касетката?
— Защото приятелката му е на нея, човече.
— Линда?
— Разбира се. Тя беше птиченцето.
— Нека да изясним — на Гудмън му се виеше свят. — Бяхте четирима, епископът и едно момиче?
— По този начин ставаше.
— И вие всички бяхте при епископа в нощта, когато беше убит?
Страх се появи в очите на Алекс.
— Ние нямахме среща тази вечер, човече. Разпаднахме се преди месец.
— Пише го в книгата на епископа за срещи.
— Не знам нищо за това. Може би е сформирал нова група. Виж, първо Аарон и Линда се чупиха. После аз напуснах. После Питър и Били се скриха в града преди две седмици. Точно след това Линда си събра партакешите от Аарон и си тръгна. Може би имаше нова тайфа. Глупости, може би Аарон вербуваше нови хора за старото копеле.