„И Меги щеше да бъде следващият «талисман». Боже Господи!“
— Значи така, не си сигурен дали Аарон е взел касетката?
— Всичко, което знам, е, че, последния път, когато видях Аарон, това беше преди около седмица, той каза, че ще иде в квартирата на епископа и ще открадне касетката, понеже се безпокоеше, че Линда е снимана в нея.
— Само една касетка ли имаше?
— Да. Правехме го и после на следващата среща той показваше касетката и ние всички се празнехме на нея. — Алекс се засмя подигравателно. — Епископът много си го биваше да прогонва дявола. После изтриваше касетката.
— Значи никога не сте се срещали след последния път? Никога всъщност не сте видели тази касетка?
— Точно така. Аарон се премести с Линда точно след това и аз си помислих, по дяволите, след като съм участвал в тази мръсотия, трябва да си взема своето.
— Ще трябва да освидетелстваш всичко това при процеса на Аарон.
— Глупости, човече. Мислиш, че ще кажа на някого за това? Никой няма да си признае. Мислиш, че Линда, Били или Питър откровено ще признаят? Я, по дяволите, си помисли пак.
— Това може да спаси живота на Аарон.
— Не дължа на Аарон и петак. Умно малко копеле, винаги си мислеше, че е по-добър от нас.
— Ще намерим някой, който ще признае, и при всички случаи ще трябва да отговаряш?
— Наистина ли? Какво ще направите, ще пуснете някоя проклета обява във вестника? Нямате фамилни имена и месторождение. Не можете да докажете нищо без касетката и всъщност епископът го няма в представлението. Бяха Били Джордан, Питър и Линда последния път, и те отдавна са изчезнали.
— Защо е направил Аарон това с епископа? Искам да кажа така да го насече на парчета?
— Откъде да знам?
— Имаше ли лош характер?
— Не съвсем. Той имаше един ремък за наточване на бръснача и ако не се възбудехме, плясваше ни веднъж и ни казваше, че дяволът има пръст в това.
— Говорех за Аарон.
— О, мислех, че имаш предвид Негово Преосвещенство. Аарон не беше по-лош от всеки друг. Глупости, той беше учителски любимец. Той и епископът бяха гъсти като дупе и гащи. Може би старият си е намерил друго момче и е изритал Аарон.
— Това достатъчно ли е да го наръга седемдесет и седем пъти?
— Свещена глупост!
— И да му отреже члена и да го натъпче в устата му?
— Свещена глупост! Не мисля, че беше толкова странен.
— Е, колко странен беше той?
— Е, цитираше глупости през цялото време, държеше се като някакъв гений. Винаги знаеше всичко.
— Не го ли безпокоеше това? Че Линда го правеше с други момчета?
— Не мисля. Смятах, че той не обръща внимание на това. Хей, всички го правехме.
— Господи! — промърмори Гудмън. — Кога започна всичко това?
— Почти две години.
— Момичето едва ли е била на повече от…
— Току-що беше навършила четиринайсет — каза Алекс, довършвайки изречението му.
— А останалите?
— Аарон беше на седемнайсет. Аз и Питър бяхме на петнайсет. Мисля, че Били Джордан беше най-големият. Може би осемнайсетгодишен. Той е голямо момче, вади го голям — девет инча — предполагам, че за това старецът го държеше наоколо, дори след като навърши двайсет.
— Какво те кара да мислиш, че не сте били първите?
— Хей, старият епископ знаеше какво прави, човече… — Алекс изведнъж сведе очи. …този първи път с нас, за него не беше първи.
Гудмън беше толкова завладян от разговора, че не чу Батмън. Завъртя се едва когато едрата фигура беше на дванайсет фута. Държеше една четирифутова дъска като бейзболна бухалка. Огромният мъж повтори грешката си от първия път. Той замахна с оръжието прекалено късно. Гудмън пристъпи в замаха, отблъсна ръката му встрани, като се измести странично, и ритна с крак капачката на коляното му. Батмън изрева като ранен лъв. Дъската се завъртя в мрака и без да мисли, Гудмън го удари с един десен прав в челюстта. Болката като мълния прекоси рамото му. Огромният мъж изгрухтя, падна право назад, удари се в земята и остана да лежи с разперени крака и ръце.
— Не се отказваш, така ли?
Чу звуци зад себе си и се обърна, за да види Алекс, който стремително бягаше през ивици светлина към задната част на постройката. Гудмън не го последва. Други неща се въртяха в ума му.
Половин час по-късно един сърдит, но развълнуван Гудмън стоеше в една телефонна кабина и прелистваше жълтите страници. Откри някакъв магазин за електроника на авеню Плейнс, отиде с колата до него и купи нова видеокасетка. Когато се върна в колата, скъса целофанената обвивка и мушна касетката под колана си отзад. После придърпа потника си над нея. Върна се в Лейквю и се запъти към катедралата.