— Разбираш какво искам да кажа? — приключи Фледерман.
Шонеси пръв се отказа от борбата с поглед. Той погледна към Фледерман и Вейл последва неговия пример.
— Не — каза Вейл.
— Не? — каза Фледерман.
— Какво искаш да кажеш с това не? — попита Бърнсайд.
— Не, не разбирам какво искаш да кажеш — отговори Вейл.
— Господи — каза Фледерман и този път се изплю в плювалника. — Не си толкова тъп.
— Той не те слушаше — каза Шонеси с дрезгав глас толкова тихо, че едва се чу в стаята.
— Какво искаш да кажеш? — заекна Фледерман. — Защо, по дяволите, говоря, за да си слушам гласа?
— Сигурно — каза Шонеси. Той се обърна към Вейл.
— Какво мислиш?
— Мислех първо да чуя тяхното предложение — кротко каза Вейл, отделяйки Шонеси от групата. Той приемаше риска, че Шонеси е дошъл на срещата, без да предложи някаква позиция. Шонеси слушателят!
Шонеси се засмя. Не беше кой знае какъв смях, но все пак смях.
— Добре сте се научили, мистър Вейл. — Благодаря.
— Научил? Какво е научил? — каза Фледерман.
Шонеси погледна към Вейл.
— Играете шах, нали?
Вейл кимна.
— Играех. Вече не толкова, прекалено съм зает.
— Старото правило — каза Шонеси на Фледерман. — Този, който мести пръв, губи.
Фледерман изглеждаше объркан. Той местеше погледа си между Шонеси и Вейл, после се обърна към Бърнсайд.
— По дяволите, кажи нещо. Отис!
— Какво, по дяволите, искаш да кажеш с това „предложение“? — каза Бърнсайд на Вейл. Лицето му почервеня, а гласът му се извиси почти до крясък. — Ние не предлагаме, ние нареждаме.
Шонеси махна една въображаема прашинка прах от панталоните си.
— Успокой се, Отис — меко каза той.
— Добре, Господи!
— Той да не си мисли, че сме дошли тук да правим компромиси? — каза комисарят Мелоуей.
— Не компромиси — каза Вейл. — Да се споразумеем. При компромиса всички губят. При споразумението всички печелят.
Шонеси се засмя отново.
— Какво е толкова смешно, Рой? — понита Бърнсайд.
— Образованието.
— Какво, по дяволите, би трябвало да означава това?
Шонеси го изгледа няколко секунди, после каза:
— Чу ли какво каза?
— За кое?
— За споразумението и компромиса. — Той се обърна отново към Вейл. — Защо не им обясните, мистър Вейл?
Вейл кимна.
— Ако си мислите, че участвате в компромис, вие приемате, че ще жертвате нещо. Ако си мислите, че участвате в споразумение, вие решавате какво искате и за кое не ви пука. В този случай вие получавате това, което искате, и жертвате това, което е без значение. Спестява празните приказки.
Очите на Мелоуей се присвиха.
— Да предположим, че просто ти казваме какво ще се случи? — каза той рязко.
— Мисля, че това ще е грешка — отвърна Вейл.
— О, така ли мислиш? — каза Мелоуей.
— Да, така мисля.
— И защо мислиш така? — попита Фледерман, местейки тютюна за дъвчене от едната буза в другата.
Шонеси отговори на въпроса.
— Понеже ще свършите в съда, Арнолд. И мистър Вейл знае, че никой не иска това.
— Е… — Бърнсайд се колебаеше. — Все пак, на чия страна си, Рой?
— Просто слушам, Отис, просто слушам — отговори Шонеси. Той погледна през стаята към Вейл и каза: — Аз наистина дойдох да размисля върху този случай, след като щатът е замесен. Ще ви бъда благодарен, мистър Вейл, ако анализирате ситуацията така, както я виждате. Мисля, че тук вече беше направен първият ход.
Вейл стана. Той винаги говореше по-добре на крака, като си представяше, че се обръща към съда. Отвори пликчето с фъстъци и предложи на всички, но получи само свирепи погледи. Изяде два, запали цигара, отиде до отдалечения край на стаята и се облегна на стената.
— Този процес струва на данъкоплатците около… седем хиляди долара дотук, прав ли съм? — Никой не отговори. — Обжалването ще струва още седем, може и повече. Хората в града малко ще се раздразнят от това…
— Ти си мислиш, че държиш всички в този град в малкото си джобче — провикна се Фледерман.
— Без значение. Вие ще ги ударите по джоба, ако се върнете към случая. Вече изгорихте Силвърмън, така че също ще ви е необходим нов адвокат.
— Ще си премеря силите с теб — каза Фледерман.
— Защо? От гордост? Вие дори нямате добро основание за обжалването. Ако ви отхвърлят, ще изглеждате глупаво пред данъкоплатците. Ако започнете нов процес, това е рисковано.
— Трябва да ти ударя един хубав бой — каза Фледерман.
— Спокойно, Арнолд — каза Шонеси. — Послушай човека. Губите си времето, като влизате в глупави пререкания с него.