Петко Тодоров
Първите
Даскал Димитър
Чорбаджи Петко, водител на старите чорбаджии
Хаджи Андрея
Хаджи Куман чорбаджи
Милан
Стефана, жена на чорбаджи Петка
Милка, дъщеря на чорбаджи Петка
Христо, син на чорбаджи Петка
Добри Терзият, водител на младите чорбаджии
Ганчо Куката, новоизбран кабзумалин
Михаил, брат на Стефана
Дядо Къню, селянин
Дечко Граматика, стар учител
Пан Пшесмицки, инженер, поляк
Хашлака
Занаятчии, селяни, жени, турски заптиета
Действието става през половината на миналото столетие в един прибалкански град.
Действие първо
Пруст у чорбаджи Петка. Подът застлан с няколко пъстри, китени губерчета. Стените, наоколо прозорците, вратите, иконостасът и целият таван украсен с цветорез. Под прозорците надлъж цялата стена миндер, покрит с китен миндерлък, по него са изправени ред китени възглавници, а отсам-оттатък в къта по една шита със сърма възглавница. Над прозорците са разкрачени по стената множество бели сахани и тарели, две пушки и няколко обковани със сребро и седеф ханджари. Въз една страна до вратата, водеща от пруста към чардака, е изправена малка масичка-долапче, над която стои сребърен поднос със сребърни лъжички, кошничка за лъжичките и сребърни пахари и коруп за сладко. Над долапчето вдълбан в стената иконостас, в него вътре сплетени няколко китки пшеничени класове — брадите на чорбаджийските нивя. Също от другата страна до вратата, която пък води от пруста към къщи, е сложен брашовски сандък, над него по стената са наредени чибуци, а до чибуците провесени две дълги копринени кърпи.
Отвън мъглива априлска нощ. Сегиз-тогиз през прозорците се мярка светлик от фенерите на минувачи нататък по мегданя. Влиза Христо, шестнайсет-седемнайсетгодишно пернато момче, с памучна антерия вместо елек, над антерията шаячен жакет и гологлав. След него Милка в ръце с два пиринчени светилника, които отива да изправи на масата. Тя е току-що разцъфнала осемнайсет-деветнайсетгодишна девойка, умна и съсредоточена в себе си и сдържана, облечена е със сукнена разкроена пола, цяла обшита отпред със сърма и с възкъси набрани поли. Подир Милка и Христа влиза майка им — средна пора жена, възниска — понякога надуто-горделива. Тя е облечена с къса подшита салтамарка, прищъпнат чепак, с вълнени набрани поли, които се спущат чак до земя. На глава с морав фес, с тесен сарък наоколо. На гърдите блещи голяма пендара, завързана с огърлица рубии на врата.
Христо (показвайки с пръст мярналия се през прозорците фенер на минувач по мегданя). И сетните плебеи бързат към Метоха. След малко пък старите патрици ще дойдат тук.
Милка. Какво мъдруваш?
Христо (надменно). Ти не знаеш нищо. (Като да разказва заучен урок.) Плебеи се наричат тия жители на Рим…
Милка (пресича). Запомних ги и аз вече… Кои били занаятчии и земеделци, плащали данък, служили като войници, но не вземали участие в управлението.
Христо (по-скоро грабва реч от сестра си и продължава все тъй, като да казва заучен урок). Патрициите имали в ръце ползването от обществените полета, те едни занимавали обществените длъжности и не искали да смесват кръвта си с плебеите.
Милка. Което изчетеш от книгите, с него учен ще се правиш.
Стефана (без да ги слуша, като изправя възглавниците по миндеря). Иди оттатък, подигни възглавничката, Милке, стига се наддумвахте.
Христо (продължава). Дотегнало на плебеите да влачат хомотя на патрициите и дигнали глава. Затуй дошъл Сервий Тулий и побързал да ги освободи. (Към Милка). Разбра ли сега, коконо?
Милка (показва на главата си). Ти извади нещо от твоята да кажеш.
Христо (важно застанал пред пруста). Даскал Димитър — туй е Сервий Тулий. След него иде Тарквиний Горделиви — и началото вече на републиката.
По чардака се чуват стъпки.
Стефана. Ей и хората идат. (Към Христа.) Я отвори вратата.
Михал (отвън още). Събраха ли се, събраха ли се и тук?
Христо (отваря вратата. Към майка си). Вуйчо Михал.