Петко (като че ободрен от думите й, по-спокойно). От дяда си, от баща си и аз туй съм запомнил и за него ще се държа, докато бъда жив. Ний сме българи, колкото и да се дигаме, честта ни не може да се дигне повече от на един роб. В общите работи ний от мезлиша по-нататък не отиваме. В търговията, като ни пуснат най-много на чаршията, тряба да благодарим. Нашата радост, нашата чест и едничкото място, дето ний се сещаме, че сме хора, е между своите в къщата си.
Стефана (удряйки се в гърдите). Докато аз съм стопанка в твойта къща, само честта ти няма да оставя пред никого да падне. Твоя дума надве тука няма да стане, ако ще би наопаки да се обърне света.
Петко. Даскал Димитър поиска тука пред вас да ме опетни. Няма кракът му да стъпи, докато не изближе всичко, каквото е казал. Ний в мезлиша сме залягали за общото повече, отколкото за своите дома. И ей пред вас за всички се обзалагам: ако намерят един от чорбаджиите да е взел пара от черковна или училищна кутия, нека я набият в челото ми!
Стефана (към децата си настойчиво). Дума по дума искам да запомните какво ви казва баща ви. Хайде!
Тъкмо Стефана подбира напреде си Милка и Христа, от другите врати се повръщат в пруста Хаджи Андрея, Милан, Хаджи Куман, Дечко Граматика и дядо Къню.
Дядо Къню. Ума му на дяда Къня не може да проумей на кого се обляга този Даскал, де е вирнал глава?
Действие второ
На другата сутрин облаците се разпиляват и небето се вече прояснило. Малък стръмен мегдан пред черковния двор и училището. От една страна зад оградата се дига кръст на черквицата, от другата е училището с широко отворени врати. Ниско от стената на училището изтича чешма. По-долу се вижда пишкиня на фурна. Издалеч се чуват закъснели кукуригания на петлите. На мегданя се мярка само един просяк, изправен край черковния дувар, и две ратакини, които си напълнят менците на чешмата, и една насам, друга нататък си разотиват мълчаливо. Наближава черковен отпуск. От фурната с табла на глава излиза симидчия и отива към черковния двор. След малко тръгват богомолците, повечето местни занаятчии с фесове на глава. Измежду тях се забелязват и колибари с калпаци. Жените се спират при симидчията, някоя купува кравай, друга погледва към училището и по две, по три наред разправят и отминават. Мъжете тук-таме се групират на купчини и шушукат. Няколко жени подхванали приказка още от черква.
Първа жена. … Тъкмо щели да си разотиват нашите, някой им прошепнал: чорбаджиите се събрали у чорбаджи Петковия пруст — пак нещо да кроят. Скочили всичките. Куката им казва: имам изин от меймурина да ги изловя, да им взема патерицата и кутиите. Вървете!
Втора жена. Мари, не думай?
Другите (се спогледват и прехапват устни). Хи-и-и!
Първа жена. Тръгнали. Ами няма как да разбият вратата! Тогази Даскала ги научил: да вървят те направо, той отдолу ще им отвори, били се сговорили с Милка да го пусне от долната протка.
Втора жена (не може да се надиви). Слушайте, слушайте Милка!
Първа жена. Да не би се сетил чорбаджи Петко, надали е щял някой от тях да осъмне. Щом чул откъм Метоха врявата, погледнал — няма дъщеря му, изскача — тя тъкмо отваряла.
Другите жени (клатят глави). Е-ех!…
Първа жена. Викнал на Даскала: в пранги ще го тури, пък на Милка: да си вземе утре бохчата, че на женския манастир!
Първи ред жени отминава. След тях втори ред, също подхванали приказки още от черква.
Трета жена. Даскал Димитър разбърка тука.
Четвърта жена. Пък защо мари? Защо? Моя мъж казва: вече равно ще стане. Няма богат, няма сиромах, всички наред ще вървят — равни!
Отминава и втори ред жени. Мегданът все повече и повече се напълва с колибари и занаятчии.
Първи занаятчия (като потегля настрана един колибар и един занаятчия, шепнешком). Бе мене не ми е ни за чорбаджии, ни за еснафи, аз искам правото да се види… Няма ли на този свят туй, дето го викат право! Нали за него човек живей, затуй има сърце у себе си — то да му казва: туй е криво, туй е право.
Втори занаятчия (клати глава). Тъй е, тъй е, ама на!
Първи колибарин. Първото го сеща сиромахът, че му е чисто сърцето. На богатия то замязало на еврейска чаршия. Какво няма вътре! Де да ти разумей той тъй ли или онъй.