Дечко Граматика ходи мълчаливо из мнозинството, като надава ухо ту тук, ту там.
Дечко Граматика (щом забелязва Михаля, отдръпва го настрана и шепнешком). Каква тръгна тя, Михалчо, снощи каква се кроеше, пък накъде се обърна?
Михал. Ха, и ти ли ходи снощи да кроиш при Хаджи Андрея? Чакай да те обадя!
Дечко Граматика (изплашен). Не съм кроил бе, Михалчо. Стой, какво струваш?
Михал. Ти с младите дръж сега, те ще ти върнат хляба.
Дечко Граматика. Дали щат туй добро стори, аз и на нови чорбаджии шетвам.
Михал (дига глава, изсмива се в очите му и скършва нехайно из тълпата).
Дечко Граматика — съживен от думите му, озърта се насам-нататък и чевръсто завива на друга страна. Няколко колибари се отделят и шепнешком разправят помежду си.
Втори колибарин. Не съм тръгнал аз от слободия чорбаджии да събарям. Слушайте ме! Може другите да са, ама аз си зная какво ме кара да не искам вече в рая да бъда. Миналата година зажених дъщеря. Тя си била дала сърцето на момък от Андрониовата рая. Нали сме Хаджи Андреовчани, отивам при чорбаджията да му кажа: дигна ръка — не бива! С Андроня се ядели помежду си, чорбаджията не бива да му се сродява раята с Андроновата. Накара ме силом да дам момичето си на другиго. Тези работи не са за приказка по мегданите, ама на… Хем чедото си зачерних — хем аз влязох в грях. На онзи свят кой ще отговаря за греха ми пред господя? Няма да отиде Хаджи Андрея. Аз пак самичък ще отговарям. Тогази да не оставям. Не е то от слободия. Да върша самичък и да си отговарям самичък. Отговаряне за всичко има.
Сред множеството се показва висок, с бръснати мустаци, дълга рошава коса и спуснати отстрани бради човек, инженерът пан Пшесмицки. И по външност, и по държане изведнъж личи, че е чужденец. Облечен е в извехтели френски дрехи, наметнат с изтрито избеляло палто, в уста държи къса лула. Той обикаля между купчините, слуша отстрана — никъде не се спира. Като среща Михаля, заговорва само с него завалено и примесно с полски думи.
Пан Пшесмицки. Цо то ест!
Михал (видимо занят, протрива ръце, без да може да спре при него). А-а, ще му цукнем, ще му цукнем! Услади ти се тебе нашето винце, пане! Ама чакай, още малко!…
На стъпалата на училището се изстъпва опърпан човек, със завързана мазна червена кърпа около врата, Хашлака, който събира наоколо си купчина мъже.
Хашлака. Само патерицата да донесат! Ще дигна един чук, пък ще ида да хрясна веднъж Хаджи Христовата врата, че още веднъж! Че ще извикам на раята, колкото ми глас държи: тичайте на яма да разграбите тази стока, все от вашия гръб е одрана, да е натрупана тук!
Трети занаятчия (малко понаведен, се тупа по гърба). На, ребрата ни се четат вече!
Хашлака. Всичко, каквото ми се набрало, ще го кажа. Нека ми разправи чорбаджи Петко отде е събрал този имот. Дядо му ли, баща му ли ходиха на Девня дъски да секат или той край Стамбул кирпичи сече?
Четвърти занаятчия (като поклаща глава). Ще ти каже… Ний, което сме им на ръка чели, за него не рачат сметка да дадат.
Хашлака. Ще го накарам. Аз не кертя и малко ме държи. Ще го повикам, че ще му кажа: бе я веднъж да си разчистим сметките! Мене дядо ми, баща ми, аз — цял живот и на слънце се потим, и в студа мръзнем, и все са ни куркали от глад червата. Ти пръст о пръст в живота си не си ударял. Отде ти иде всичко наготово?
Дечко Граматика (бърза да се вмести по-скоро в разговора). Ами-ами. Спуснал ли е някому господ с кошница? Всеки си изкарва хляба с ръце: „В поте лица твоего приобретеш хляб насущний“ — казва писанието.
Пети занаятчия (разсмян). Виж как Граматика срещна приказката на Хашлака със светото писание.
Хашлака. На книги изкарах аз: „Всякое беззаконие“, оттам нататък оставих го на Даскал Димитра. Казвам, което с очи виждам. Ний, като работим, защо сме сиромаси? Те, като стоят, защо са богати?
Дечко Граматика. Не ни трябат такива чорбаджии. Мене слушайте: наши хора ще гудим. Ганча още в килията съм го харесал.
Пети занаятчия. А-ах, малко си ни прал и него, каквото и мене с фалагата, сега си кривиш душата.
Дечко Граматика. Нали все за добро. Хора да ви направя. И виж Ганча — кабзумалин го изкарах.