Пети занаятчия. Ами, Куката надали стигна до „мисля, наш“ — побягна. На дюгена си и до днес на рабош я кара. И какъв кабзумалин ще стане: на рабош ли даването ще бележи, не знам.
Трети занаятчия. И на рабош да бележи, наш човек като е, пак ще го турим! Видяхме ги тези, дето вред са ходили и много знаят. Дето писаха, писаха все на големи тефтери, че най-подир живи ни в поменик записаха.
Разговорите пресича преминаването през мегданя на меймурина. Всички се разстъпват и му правят темане. Той върви, любезно заприказван с Добри Терзият, а след тях пристъпят двама заптии. Пред вратата на училището меймуринът потупва дружески по рамото бъдещия чорбаджия, кимва му с глава и влязват вътре. Купчините отново се събират.
Трети занаятчия (към петия). Не можело от нас чорбаджия, а? Не сме му още патерицата дали и меймурина на — му чест прави.
Четвърти занаятчия (като протрива самодоволно ръце). Тръгна тя! Нека да слязат и колибарите, че да им сметнем. Ще ми се надуват и големеят.
Трети занаятчия. Затуй залягам най-много и аз. Викат, кръстник ми бил Добри. И никакъв да ти е. Иди му на тезгяха, изведнъж ще си срещнете приказката. Пък до чорбаджиите кога ще се доберем?
Втори занаятчия. От нашата черга хора. Не щял чорбаджии — като видят две пари в кутиите и да се чудят: училище или черква да захванат.
Четвърти занаятчия. Имате там една килия, де да се учат момчетата да си записват името. Хайде, в нея било тясно на Даскал Димитра, дигнаха училище. Ами защо проумяха и черква? Имаме си една, де да се прекръстим в празник — тя стига като за нас сиромаси.
Трети занаятчия (свиква сред множеството). Ей и колибарите? Хем с гайда идат! Като на сбор.
Татък отгоре писва гайда. Нахлупили рунтави калпаци, с тояги в ръце слязват на тумби, на тумби колибари. Еснафите замахват с фесове и ги посрещат с общ радостен вик „О-о-о! Ей ги!“ Ганчо Куката се спуща през всички да ги посрещне. Той е около тридесет и пет годишен, пъргав, накрехнал настрана фес; дълги сърмени чепкени разметнал на рамена и широк пояс опасва цялата му половина. Груб, циник и простак, но инак доста сръчен да заема и влече тълпата.
Ганчо Куката (бързешком почва да се ръкува с колибарите). Слязохте ли? Само вас чакаме. Добре дошли.
Трети колибар. В тъмно сме тръгнали, Ганчо.
Четвърти колибар. Този народ все с нас ли държи?
Ганчо Куката. До един, дето ги виждате.
Четвърти колибар. На добър час — то ти е вече в кърпа вързано.
Ганчо Куката. Не можем да ги удържим. От снощи препират да вземат тефтерите. Чакайте! Да слязат колибарите. Ама да-а! Без съдрания цървул може ли?
Четвърти колибар. Съдрания цървул тъй. Да си жив!
Ганчо Куката. Той се влачи и подир ралото, и подир диканята. Изкара ли нещо, ще има и за еснаф, и за чорбаджии.
Трети занаятчия (към колибарите). Чухте ли сега Ганча! Казал ли ви е таквази приказка някой от чорбаджиите?
Дечко Граматика (запъхтян, току-що се доближава до Ганчо Куката). Да го дигнем бре! На ръце. В килията не знаете ли как ги дигахме за аксиос! Цял свят да види кого ний соплум искаме. Мене да ми държат ръцете…
Няколко души посягат да дигнат бъдещия кабзумалин, но той разперя ръце и ги спира.
Ганчо Куката (решително). Не ща: на ръцете съм се крепил досега, занапред не искам на чужди небето да стигам. Като чорбаджиите не ща да се кача на врата на народа.
Дечко Граматика (с умиление, като го тупа по рамо). Да ми си жив — да ми си жив. За тази приказка войвода да те направим, да е царството наше!
Ганчо Куката. Ама да-а! С просеник и аз съм отхранен бе! Наред с всички вървя. Не съм гладен за големство. Аз братята си искам да отърва.
Трети колибар. Е, а ни отървете и сметките им да прегледате.
Ганчо Куката. Патерицата и кутиите да пипнем само. Аз съм кука и като се закача веднъж, няма да си поплювам. Всичко ще го изпитам и ще го изкарам на мегдан.
Четвърти колибар. Какво ще изпитвате! Хаджи Андрея взе от мене ищира два чувала жито — за гърка не е тъй чиста. Отидох подир неделя на Хаджи Христовата воденица и с очите си видях моите чували, като ги докара раята му.
Ганчо Куката. Зная, зная. Чакайте сега!
Откъм черква се показват един след друг чорбаджиите. Най-напред с патерица в ръка върви чорбаджи Петко, след него — Хаджи Куман, Хаджи Андрея, стиснал под мишница тефтер, и Милан. Мигом цялото множество се смълчава и всички се разстъпват. Но едва излезли напред, захващат се шушукания и после закачки.