Глас от множеството. Дайте един дялан камък да хвърлим подире им бе — да се не връщат по този път вече!
Друг глас. Свършиха се. Направиха си стъпала от тях.
Множество гласове (викат). Дю-а-а!
Хаджи Куман (цял треперещ от страх, като се извръща към Хаджи Андрея). Ами сега, Хаджи? Мене ми се пръсна долната устница…
Хаджи Андрея (като го сбутва да върви). Къде — тук да те видя! Нали с Андроня все за преднина се карахте…
Множество гласове. Не щем таквизи чорбаджии! Давайте патерицата и кондиката!
Чорбаджи Петко се спира с пълно присъствие на духа, извръща поглед към занаятчиите, които изведнъж се смълчават.
Петко. Не щете ме? Кой ме не ще? Да излезе да го видя, да ми каже: защо ме не ще. На някого от пая ли откъснах или обидих някого? Или пък на рода и на вярата си верен не останах? Толкоз години аз държа тази патерица. И не съм чул ни един да е погълчал срещу мене или против другарите ми в мезлиша. Чорбаджии, еснафи, рая вървяхме заедно, наедно залягахме всички за общото!
Хашлака (изправен отстрана, като го пресича). Не ви ли стига?
Петко (без да обръща внимание, продължава). И ето, който и чужденец да доде в града ни, има на какво да се диви и де да познае нашата чест.
Няколко занаятчии (клатят на подбив глава). Ха-ха!
Петко. Тези, що искат да ни изтребят от лицето на земята, пуснаха помежду ви няколко вълци в агнешки кожи да ни настървят един срещу други. И вий се повлякохте подире им слепешком. И род забравихте, и колко врагове имаме на вратата си.
Множеството почва да се колебае. Но изведнъж изскача Добри Терзият срещу чорбаджи Петка и обръща очите на всички към себе си. Бъдещият чорбаджия е средна пора човек, облечен скромно и чист. Изглежда добродушен, откровен, говори всякога това, което мисли, макар твърде ограничен.
Добри Терзият. Не се правете на светци! Проглушихте ушите на света все за род и вяра да радейте.
Петко. Радели сме. И когато ний напъвахме всички сили раята си да възродим и просветим, вий ставате маша на людските да дигате джумфур срещу нас!
Добри Терзият. Кой е маша? Заграбили сте тази рая да й плячкосвате общите кутии!
Петко (кипнал изведнъж от възмущение). Ти лъжеш! Кой от нас е взел една пара?
Добри Терзият. Ще ти покажем! Дайте кондиката.
Петко. Вий с измислица подлъгахте хората.
Добри Терзият. Хората писнаха кански от твоя мезлиш. Изкрадохте парите, събрани за черква: от ищирата повечето къде отиде?
Гласове отстрана. Хаджи Андрея открадна дяланите камъни от училището!
Хаджи Андрея (турил ръце на гърди, удивен). Аз?
Други гласове. Хаджи Куман прибра гредите от скелята!
Хаджи Куман (уплашен, с ръка на гърди). Аз?
Петко (като спира Хаджи Андрея и Хаджи Куман). Стойте! (Отново към множеството.) Кои камъни, какви греди? Лъжете! Лъгал е, който ви е казал. Аз с тези хора наедно съм пристоявал и няма да оставя да им се зачернят лицата от измислици. Слушайте ме — всеки от вас, преди да отиде да вика за тогоз или оногоз пред меймурина, нека знае, че тука с честното име на дедите и баща си аз заедно с децата си и със стоката си се обзалагам за целия мезлиш. Спрете, опомнете се и помислете малко! Ний само за едната чест сме служили.
Пети занаятчия (като разбутва няколко души наоколо си и вика). А бре, хей! Чорбаджи Петко тука оброк дава — вий на Куката и на Терзията ли ще вярвате?
Мигом всички се умълчават. Едни си почесват тила, други се потриват — не искат да влязат в училището: настава общо колебание. В това време сред навалицата се изстъпва Даскал Димитър и застава между чорбаджи Петко и Добри Терзият.
Даскал Димитър (самоуверено и с висок глас към множеството). Никой оброк не може да хване срещу клетвите на вдовиците и раите, ако ще би и сам господ от небето да слезе да го стори сега пред вас. Не слушайте никого, вървете, дето сте тръгнали!
Няколко занаятчии (насърчени от думите му, подканят множеството). Тъй-тъй! Чувате ли Даскала?