Даскал Димитър. Вий сте станали не за друго, да обърнете редът наопаки. Обърне ли се той, пада всякакъв оброк на чорбаджиите. Защото днес, с което се обзалагат, утре сами няма да видят как ще се изплъзне от ръцете им!
Петко. Тъй ли? В най-усилни години моята къща оброк е стояла пред войводата за града и за цялото Балканско пригоре околовръст.
Даскал Димитър (със снизходителна усмивка). Ха сега този оброк прилича на старите каймета. Дават ви ги и вий мислите, пари държите в ръка. А пообърнат се работите, замирише някъде на барут и никой за нищо не ги рачи.
Петко (обиден и развълнуван). Как! Моята дума старо кайме ли?
Даскал Димитър (към множеството). Вървете, стига само на думи сте вярвали.
Петко. Вий мислите, ако хвърля патерицата от ръката си, ще изгубя и честното име на баща си? Децата и стоката си, а?
Даскал Димитър. Което вчера се е почитало честно, утре като се види по-отблизо, като се поразнищи… Днес, които най-близо вървят до чорбаджиите, утре сами ще отстъпят от тях!
Петко (сърдито и комахай с пренебрежение). Само човек, който никога не е знаел какво ще рече чест, който самичък е плюл на името си и на честта си, може тъй да пресмята и да цени честта на другите.
Даскал Димитър (обидено и дръзко). От крясък и от думи аз не се плаша.
Петко. Един голтак, той с най-леко сърце може да не мари над хорската челяд и имот.
Даскал Димитър. Аз съм голтак и сам-самичък под небето!
Петко (пресича го и грубо). Стой настрани, като се застъпваш за него!
Даскал Димитър (изпърво горчиво усмихнат, като все по-гордо дига глас). Първо, една клюмнала стряха — и тя заложена на вас за дълг. Целият ми имот! Казват, някога дядо ми от всички чорбаджии с най-много рая и стоки бил заобиколен тука. Неговата чест чак до Цариград се носела. Само неседнал и той като бащите ви и вас имота си да преумножава и да се радва на честта си. Сега да имам с богатство да се перча и аз. Дигнал си главата света да управя и я занесъл самичък на бесилката.
Петко. Ти какво намисаш дяда си?
Даскал Димитър (снизходително усмихнат, изведнъж понижава гласа си). Тряба страха на бащите ви да е оживял във вашите сърца. Те показваха на къщата на дядо ми като на молепсана, вий и досега още от името му се само боите!
Няколко занаятчии (плясват радостно с ръце към чорбаджиите). Каза ли ви го!
Даскал Димитър (насърчен от одобренията на множеството, подига все повече гласа си). Не бойте се — ни той, ни баща ми ще възкръснат да дирят сметки от вас! Нашата световна чест открай си е била друга и ний по нея сме залитали… Баща ми цял живот прекара в неволя, но нищо не му се досвидя за мене да ме изучи да се върна тук — да служа на народа си!
Няколко занаятчии (като потриват само радостно ръце. Към чорбаджиите). Ха де, думайте сега!
Други занаятчии (също тъй доволни). Натъпка ли им семеря.
Даскал Димитър (продължава). Изпродаде стоката си, заложи къщата си, ако би могъл, слюнката под езика си би дал да ме поддържа. И ето ме, помежду ви съм сирак, гол — питате ме: какво имам тук? Целият ми имот е моята вяра и любов към рода ми. Аз една грижа имам по-високо от всички грижи на света — да работя, да живея и да умра за него!
Думите на Даскал Димитър ободряват множеството. Едни кимват доволни с глави, други потриват ръце и огледват към чорбаджиите.
Няколко чорбаджии. Тъй, тъй, Даскале!
Двама стари селяни гледат отстрана на Даскал Димитър и не могат да му се налюбуват.
Един старец (просълзен от умиление). Хаджи Димитър, досущ дяда си одрал. Помниш ли го?
Друг занаятчия (нетърпеливо към чорбаджиите) — Давайте патерицата и кондиката!
Петко. Ще ги вземете по реда.
Даскал Димитър (иска да спре множеството). Слушайте! Оставете ме да се доизкажа!
Хаджи Андрея (мъчи се да пробие път. Към чорбаджиите). С турците по сме се разбирали. Вървете.
Множеството (спира чорбаджиите). Патерицата и кондиката по-напред!
Даскал Димитър (вика от все сила, за да спре тълпата). Чакайте! Всичко поред!
Ганчо Куката (нетърпеливо). Намери му времето за ред. (Като сбутва Хашлака.) Ти с вързани ръце ли си бре?