Хашлака (хвърля се към чорбаджи Петка). Скоро патерицата! Народът иска патерицата.
Петко (мъчи се да задържи патерицата). Не познавам аз такъвзи хашлашки народ!
Даскал Димитър (хвърля се в множеството и напразно се мъчи да заварди чорбаджи Петка). Тъй ли ще се захващат народните работи!
Става голяма бъркотия. Множеството се нахвърля да отнеме патерицата. В блъсканицата пада Дечко Граматика, смачкват го, той изпищява, но в общата врява заглъхва гласът му. Даскал Димитър го изтикват настрани. Докато чорбаджи Петко се бори да запази патерицата си, Хаджи Андрея, стиснал с две ръце кондиката, промъква се, пада му фесът, той гологлав успява да побегне в училището. Най-подир чорбаджи Петко изтървава патерицата. Хашлака я дръпва и по-скоро подава на Добри Терзият. Всички се втурват към училището. На мегданя остава само Дечко Граматика да се превива от болки и дядо Къню.
Дядо Къню (наканен да си върви, като съгледва Дечка Граматика, спира се при него). А бре Дечко, а бре… Я гледай…
Дечко Граматика. Кръстецът ми, ребрата ми… на пестил ме направиха…
Дядо Къню (мъчи се да му помогне да стане). Де да търся тарга сега? Ха, подеми се де! Стъпи. Можеш ли вървя до у вас? Че до тебе ли остана тая бре!
Дечко Граматика, опрян на дяда Къня, полека завива зад училището. Между това Даскал Димитър, силно раздразнен, иска да се разправя ту с тоя, ту с онзи занаятчия, но те бързат след другите и го отминават. При стъпалата на училището той застига няколко занаятчии с Ганчо Куката, тъкмо ще влизат и те, и комахай насила ги спира. В същото време малко настрана от тях застава с луличката си в ръка пан__ Пшесмицки__, който с любопитство следи спора им, без да се вмесва в него.
Даскал Димитър (сърдито и настойчиво). Туй на какво прилича! Народно дело ли вий ще карате или само за крамоли ви е?
Ганчо Куката (спира се. Отначало без да се запазва, с малко сдържан цинизъм и със съзнание на силата си вече — като погледва любопитно Даскал Димитра, уж не разбира какво му приказва. Към занаятчиите). С-с-с-ст. Ха… този пък на кой глас зави?
Даскал Димитър (продължава). Защо не ме оставихте да си доизкарам каквото бях захванал, аз знаех с какво да се обърна към тях, трябваше да им кажа тука пред всички…
Четвърти занаятчия (пресича го). Ама сега на нас огън ни гори на главата.
Трети занаятчия (пресича го). Ще усукваш и ще им правиш политика, хе-е-е.
Ганчо Куката (към занаятчиите). Не, не, той иска да го оставя масрафлия приказки за дяда си и за баба си да ми дипли…
Даскал Димитър (още по-сърдито). Бакали, цървулановци, простаци! На тезгяхите си да стоите — лук да копаете! Вий общи работи ще ми оправяте! Вий!
Трети занаятчия. И тази хубава! До снощи по-достойни от нас нямаше, сега!
Даскал Димитър (с още по-голямо пренебрежение). Достойни? Кой ви е казал? Само това да извадите от ума си. Между вас няма един да знае какво прави. Вий сте родени да слушате само и да вървите, дето ви водят.
Ганчо Куката (цинично, с престорено смирение). Е, че тъй, то се знай. Ний сме прости хора, лук садим и с игла избадаме. Само ще слушаме ний и ще вървим нататък, дето ни водят таквизи като тебе… (Прикърша реч, смярва Даскал Димитра с очи и цинично се изсмива в лицето му.) Можеш ли се ти, байно, обърна на припек.
Даскал Димитър (надменно). Как-как! Смееш ти още и на мене… На мене!
Ганчо Куката (със същото цинично спокойствие). Де ще! Като ми подливаше до снощи вода, сега ме избраха всички, ще дода на тебе на молба да ти падна. Нали? За благословия?
Даскал Димитър (удивен). Я ги виж ти, народните! За какво си избран ти, знаеш ли? За слуга! Да слушаш само и да изпълняваш волята на всички.
Ганчо Куката. На фесчето ми — разправяй ти на него…
Даскал Димитър (още повече удивен). Чорбаджиите го мислеха и правеха туй, ама не смееха поне да приказват тъй открито!
Ганчо Куката. А-а, аз съм раждан на ръта. Политика да гладя, да мажа, не ми идат отръки.
Двама занаятчии. Право.
Ганчо Куката. Слушай, я ми кажи да сме на чисто. С народа ли си ти или чорбаджийски зет искаш да ставаш?