Михал. Добър вечер. Още никого няма я, много ви тежки хората, сестро. Нашите не затворили дюгените и — на Метоха.
Михал е трийсет и пет, четирийсетгодишен мъж, среден ръст, лек и палав. Накрехнал настрани висок фес, разметнал на рамена чепкен, облякъл елек, цял със сърма обшит, и с широк червен пояс.
Стефана (надменно, с явно пренебрежение към брата си). Не им търпи, пък ний сме му сити.
Михал. Я сити — я… Току не им се изпуща кокала от уста…
Стефана (към Христа). Ти нали за чибуците дойде?
Христо (полушеговито-полудекламаторски). Плебеите няма вече да палят чибуците на патрициите.
Стефана. Какви владици-патрици пък сега? Изнес чибуците, че ратаите пукат кафе.
Милка повтаря, каквото им разправил Даскал Димитър.
Стефана. Той да не е подигнал и децата срещу бащите им?
Михал (кикоти се). Ама ще падне един смях до бога!
Стефана. Ти стой настрана пък — смеха си гледай!
Михал. Ба — човек живей за един смях! Като бяха се окумили, като бе глъхнало… Ката утрин ще се проточат през мегданя Хаджи Андрея, Хаджи Куман, Андрон, сякаш попове на прянос минават. Хай подире им раята. Я, втръсна ми се — да се поразмъти, да стане що-годе…
Стефана. Щом ти са втръснали тези, гледай пък Куката. Хайде, да е честит на тебе и на всички!
Милка. Ама не е за тука. Христо разправя какво било в Рим.
Христо (със същия важен тон). Както там, таквоз и тук. Плебеите работят, патрициите стоят; патрициите господстват, плебеите робуват. Не добият ли права плебеите, ще се обърне света!
Стефана. Стига бърбора — изнес чибуците!
Михал (кикоти се). Ганчовица Куката, Добревица ще се запечатат в онези ми ти малакофи по черква, пък старите чорбаджийки като ще подвият поли…
Стефана. Кой — аз ли ще подвия? (Клати глава, като че довършва закана в себе си.)
Христо (между това обира чибуците и важно с мерни стъпки излиза). Христо няма да пали вече чибука на Хаджи Кумана.
Стефана (след сина си). Че тя фалагата на батя Дечка…
Милка (пресича майка си и с недоволство). И-и, и ти за Дечковата фалага захвана като свака Хаджия. Разберете, мина вече времето и на нея, и на Дечка Граматика.
Михал (към Стефана, разсмян). Думай сега де.
Стефана. Само туй знайте; минало времето на старите, дошло на Куката от ръта и на Даскал Димитра.
Милка. За угодата на някого светът няма да се спре на едно място.
Стефана. Тъй. Да си отиде баща ти, да стори място на Терзията и Куката.
Михал. Е, стига все против нашите де!
Стефана (полу на себе си, с подигната глава) — Защо не съм сега мъж, божке! Защо не съм? Ами с този фистан къде да се дяна?…
Михал. Е, щеше да изкараш и ти една поразия като Хаджи Андрея — повече какво? Вчера проводил у дома момчето си — като му държа противна страна, да му платя борча си. Имах да му давам десетина гроша от вино — их, калпазанина!
Стефана. Полека, батю Хаджия е оттатък.
Михал. Сякаш не го зная, като го смъкна Хаджи Христо от онези чакалски ли, кучешки ли колиби — Хаджи Андреювици, дето са ги прекръстили сега. От рая направи го зет и на мене чалъм да продава.
Стефана. Тебе прилича ли ти да не си плащаш борча!
Михал. Аз съм чорбаджийски син!
Стефана. Ама баща ти не пазаруваше вино на вересия, не ходеше да се братими с Куката. (Към Милка.) Иди виж ратаите опукаха ли кафето. Вземи да го смелиш.
Михал. Чакай пък аз да се върна да видя какво са я завъртели на Метоха.
Михал из едните врати, Милка из другите — излизат; откъм къщи влиза чорбаджи Петко. Средна пора, едър приличен мъж, са буйни мустаци и хубаво избръсната брада. Над копринена котнияна антерия облякъл сукнена салтамарка, възсини сукнени потури, препасал също тъмен пояс, на който затъкнал отстрана сребърен дивит. На глава е наложил калъплия фес. А през врат преметнал дълъг синджир на часовника си, скрит в пояса отстрана. Както цялата му външност, тъй и осанката му издават у него породист човек. Той е малко бавен, с достойнство и говори всякога уверено, макар понякога да се забелязва известна наивност и мекота.
Петко (внася малко столче, покрито с тъкана покривка). Да има де да сложим огъничето — Михал ли беше тук? Когичком изскочи?