Петко (като се доближава до тях). Ако ще би и главите си да изпочупите, докато всички заедно не прегледаме перо по перо кондиката, докато не ми покажете туй, що го приказвате, аз една пара от кутиите няма да ви дам.
Добри Терзият. Е, че кой ще ви направи тази тънка сметка?
Петко. Търсете си сами хората.
Едно заптие дохожда от училището и ги пресича.
Заптието (към старите чорбаджии). Чорбаджилар, меймурина ви вика да си ударите мехюрите и да си вземе сбогом с вас.
Чорбаджи Петко, Хаджи Андрея, Хаджи Куман и Милан се връщат в училището. Добри Терзият, Ганчо Куката и занаятчиите остават.
Добри Терзият. Слушайте, един колай има — както сме събрани, да се дигнем, че право при Даскала.
Ганчо Куката (трепва като ужилен и го пресича). Хах, отде-накъде пък при него.
Добри Терзият. Ще му оставим на ръката кондиката и кутиите. Чорбаджиите ще си кажат какво има да кажат и ний ще си кажем нашата. Той да отсъди по сърце.
Четвърти занаятчия. Тъй-тъй, Даскал Димитър няма да гледа ни тогоз — ни оногоз.
Ганчо Куката. Вий с ума ли сте бе! Ще ида при този бабин даскал! Ама-да-а, какво сте го зяпнали в очите все него.
Добри Терзият. Ти твойте с Даскала ще ги оставиш малко настрана. Чуваш ли ме! До бой я докарахте с Хаджи Андрея.
Ганчо Куката. Ха, аз щях да дръпна кондиката!
Добри Терзият. Ами сметките?
Трети занаятчия. Ще туряте на паралята малко боб — едно по едно ще ги изкарате и тях — хайде!
Добри Терзият. Втасахме! На бобени зърна — сметките на мезлиша!… Бре синковци мамини, вий си игра играйте! Обща работа ще караме ний или?
Първи занаятчия. То се знай!
Добри Терзият. Тук памет тряба, хей! И не само памет, ами един човек, дето не се е цапал в нашата. Като росна капка чист. Да стои отгоре и на чорбаджиите, и над нас.
Ганчо Куката. Ха то, на него аслъ туй му беше меракът.
Добри Терзият. Още по-добре. В такъвзи човек ще има вяра цял живот. Той каквото отсъди, да бъде като с нож отрязано.
Ганчо Куката. Не събарям из един — други да кача на главата си.
Добри Терзият. Не на глави. Ний сами тряба да му дигнем честта, не зная как. Волята му закон да стане тук.
Ганчо Куката. Вървете — мене ме няма там.
Добри Терзият. Ганчо, да те не хваща пак инатя. Тука от стотини години се е натрупало едно купище — тряба сега ний да се запретваме да го чистим.
Ганчо Куката (нехайно). Голяма работа.
Добри Терзият. Как тъй чорбаджии с рая се разделят. Чорбаджиите третират раите — ще им извадят душата. Еснафа пък с раите… Ай тъй се обърнал света. Ний с нашия ум ли ще турим ред?
Ганчо Куката. На чорбаджиите никой пара да не плаща! Те си имат пари — повече за какво им са. Пък на нашите — дай им патерицата. Като им сложа по две, да видиш, всички ще тръгнат в пътя.
Добри Терзият. С-с-ст, не те е срам! Да млъкваш!
Ганчо Куката (жасва се). Правете каквото щете! Аз при Даскала не ходя.
Добри Терзият. Тъй ли? Още ай сега отивам да повърна патерицата на Петка Хаджи Христов.
Добри Терзият тръгва към училището. Ганчо Куката се дръпва през мегданя.
Ганчо Куката. Ритам ви чорбаджилъка! Върви я носи!
Изведнъж третият занаятчия хваща Добри Терзият, а другите двама — Ганча Куката.
Трети занаятчия (тегли го назад). Ама, кръстник!
Първи и четвърти занаятчия (също на Ганчо Куката). Ганчо!
Добри Терзият и Ганчо Куката се повръщат и се спират един до друг, държани от занаятчиите.
Добри Терзият. Само инатя си като ще гледаме — по-добре всеки у тях и аз у дома.
Трети занаятчия. Ама дотук да я караме… Хм, бива ли, кръстник, ще ни се смее цял свят.
Първи занаятчия. Сега тук сме те избрали, Ганчо, няма да кръшкаш.
Четвърти занаятчия. Ще слушаш.
Ганчо Куката. Да не съм се родил аз само да слушам! Ама-да-а.
Първи занаятчия. Няма накъде. Жаста-праста — не върви то вече. Ще те вържем и ще те закараме.
Добри Терзият. Човека стои отпреде ни готов… И какъв човек! Ще го замина, че ще отида — сам да не зная какво да правя.
Четвърти занаятчия. То се видя. Даскала е един тука.