Стефана (престорена). Ех, че те и таквизи работи стават по света, не е да не стават. Белким ти ще си първа.
Милка (възмутена). И как го приказваш още!
Стефана (така престорено). Преди години имахме една ратакиня; пристанушата я викаха. Бавачка беше на Христа. Може да я помниш. И тя се залюбила с някакъв си талигарин на село. Баща й не я давал. Една нощ прескача плета и му пристава… Уж умирали един за други, залитали не зная как, пък след година талигаринът й се наситил, изкарал си талигата и не се върнал вече при нея.
Милка (като си затуля ушите). Остави ме, стига си ми приказвала. Не искам да те слушам вече!
Стефана. Не искаш зер! Хората като са направили ред и когато го държат всички, те знаят защо. Не доде ли един мъж да вземе момичето от ръката на баща му и майка му, както и да се обърне към нея подире, няма пред кого да отговаря. И тя излезе ли още първата стъпка от бащината си къща вън-пътя, мъж й ще бъде първият, дето няма да я зачита. С любов, с нам какво не се кара само този живот. Най-напред иска: жената да се срамува на мъжа и мъжът да зачита жена си.
Милка (разплаква се най-сетне и тропва). Вий сте всички хора без сърце! Никога и не помисляте дори, че с приказките си ме жива на кръст разпъвате.
Христо (щом чува, че сестра му се разплаква — скоква и виква към майка си). Е-е, стига де! За туй ли ти беше Милка, да я разплачеш пак!
Стефана. Тебе не ти викам нищо. Чети си там.
Христо. На ад обърнахте тази къща!
Стефана (към Милка). Ти, дето ще се сърдиш на нас, по-добре хубостника си погледни. Да те обичаше той, нямаше да дигне глава против баща ти. Че не му стигаше вечерта тук, отиде на другия ден и сред мегданя да се тупа в гърдите. Хе-е, чакай ти, няма ли да доде то веднъж голям ден — малка питка…
Милка. Тъй! Вий се карайте помежду си, пък аз ще тегля.
Стефана. Ти коя си дъщеря? Наша ли си? Който иска да ни става зет, той най-напред да се научи да ни прави честта.
Христо (като доближава майка си). И туй ти на Милка го приказваш?
Стефана. Защо да не го приказвам бре? Защо?
Христо. Досега държахте хората с парите си и със стоката си — сега искате Даскал Димитра с дъщеря си да покорите.
Милка (възмутена). Че аз съм стока тука?
Стефана. Ще го покоря! (Към Милка). Ти си ми дъщеря. Родила съм те. Ба, ще го оставя той да стъпи на врата ми! Скоро ли му тряба! Той тряба да ми се моли — не аз на него. Нека избира самичък! Или ще изближе всичко, дето е рекъл, или много още ще подсмърча покрай дувара. Хайде да видим.
Христо. Да отидем в градината, Милке, недей се ядосва.
Милка (решително и настойчиво към майка си). Казвам ви за последен път, или ще ме оставите на мира и няма да ме месите във вашите спорове, или — не зная какво ще стане.
Христо (тегли за ръка сестра си). Остави ги, ще те разберат ли те. Ето вуйчо Михал иде.
През пътните врата влиза Михал, все тъй нехайно разметнал сърмен чепкен, и дядо Къню, с тояга в ръка, носи нещо в делва.
Михал (гледа в очи дяда Къня и клати шеговито глава). Какъв си ти дърт вълк, какъв си. Я да видя какво носиш в делвата?
Дядо Къню. Тя на когото е наречена, той ще си я отхлюпи. (Като приближава до трема). Добър ти ден, чорбаджи Петковице.
Стефана (става да ги посрещне). Дал бог добро, дядо Къню.
Дядо Къню (подава й делвата). Тъй и щях да си я донеса, както бяха ми я свързали от къщи, ами отбиха ме в Дечкови. Нали е за болно, отсипах две лъжици. Дечко отива!
Михал. Е, де. Да има един да си даде живота за младите чорбаджии.
Дядо Къню. Ще му трябаше и на него. Премазаха го като въшка. Оттогава не е ставал. Кашля и само кръв плюе.
Михал (близва от делвата). Я, аз като не съм ни от стари, ни от млади, аджеба туй дали мога да го опита?
Чорбаджи Петко излиза от къщи с една одрипана кондика и се ръкува с гостите.
Петко. Добре дошъл, дядо Къню! Михале, как е работата?
Михал. Разправяме се с дяда Къня. Толкози млади чорбаджи отминава, пък мъкне делвата насам. Нали им дадох воля, дето му иде по на сметка.
Дядо Къню. Сега всичко по сметка, ще кажеш.
Михал. Кой когато може, да лъже! Вчера на пазаря един колибар продал ей такъвзи топ масло на двама бакали. Прибрал си парите — отишъл си. Кога взели да го делят бакалите, разрязали го — вътре цяла зелка.