Даскал Димитър (показва нетърпеливо на кондиката). При полагане основния камък тук на първо перо Петко Хаджи Христов записал двеста лири. След него — я колко листа имена! За какво сте похарчили тези пари? На кого сте платили от тях?
Хаджи Андрея. Ама защо пък всички за мене се залавят?
Даскал Димитър. Ами за кого? Казвайте наред — да свършвам. Няма да стоя аз тука до утре!
Хаджи Андрея. Аз не бях сам. Когато захванаха да копаят темелите, мене ме нямаше тука. Питай кого щеш. Хаджи Куман нагледваше майсторите. Той събаря скелята от училището, той прибра дяланите камъни и варта.
Хаджи Куман (плахо и недоразбрал). Какво, какво пък аз, Хаджи? Какви камъни? Аз не знам. От скелята съм взел две гредици да си суша махорката. Другото нали твоя ратай го прихлеби?
Хаджи Андрея (сепнат). Ти си си изгубил ума бре? Какво приказваш — ще ме запалиш.
Всички дигат глави. Чорбаджи Петко втренчва поглед и в двамата. Добри Терзият и Ганчо Куката потриват самодоволно ръце.
Даскал Димитър. Добре се скарахте. Да се изкажете един други.
Милан (възмутен, към чорбаджи Петка). И ний се чудим защо мало и голямо отворило уста срещу нас.
Хаджи Куман. Ама, чакай! Какво съм сторил аз? Всеки път Андрон и Хаджи Андрея си уплитаха кошницата, пък все мене изкарват срещу устата на топа.
Хаджи Андрея. Ти си изветрял бре! Откогато одъртя и ума ти изветря. Какво приказваш?
Хаджи Куман. Няма с мене да се облъгвате. С Андроня отбрахте най-добрите хора от диването, пък на мене оставихте все таквизи като Хашлака и Граматика. Счупена парица от тях не видях.
Даскал Димитър (с насмешка). Това ли е дългът, който не искат да ви заплатят раите. От данъка, опростен от турците, вий сте ги делили помежду си, да го събирате от тях.
Хаджи Куман. Че аз защо ходих катаден да си изтривам гащите в мезлиша. Войводата остави тези пари на чорбаджиите.
Петко. Изказвайте си, изказвайте си сами греховете!
Хаджи Куман. Какви грехове. Хаджи Андрея прибираше есенес два пая. Един за теб, един за него.
Петко (поразен). За мен! Дял от простения данък на сиромасите? Ти, Андрея, си прибирал…
Хаджи Андрея (скача и пресича всичките, зинали да говорят). Не го слушайте този дърт Куман. Той лъже, защото ми гони мъст от ищирата. Искаха с Андрония да си напълнят хамбарите. Напълниха ги.
Хаджи Куман. Защо си кривиш душата, Хаджи? На светото място си ходил. Влезе ли едно зрънце от ищирата в моя хамбар? Нали с Андроня я делихте и се скарахте за нея.
Хаджи Андрея (иска да го замае). Бяха се нагадили като гарги на мърша. Мира не ми дадоха, докато не я изпроводих на Варна. И двамата са таквизи…
Хаджи Куман. Колко изпроводи на аскера, Хаджи? Сто крини изпроводи ли? Пък от десет хиляди нагоре събра. И по едно зърно не видяхме. Защо се затуляш зад нас сега? Аз ще си отида. Аслъ аз само за нарицало стоях в мезлиша. Да се облъгвате с мене. (Става и си тръгва.)
Добри Терзият. Ти чу самичък от тях, Даскале — отсъди сега. Не само черковното и училищното сребро са турили в джоб чорбаджиите, ами и ищирата, и опростеното на раята — пю!
Ганчо Куката (като го пресича). Пък имат още сурат да търсят вземане от народа. Аз цялата им стока на мезат ще извадя. Всичко, дето сте изкрали — ще изкарам.
Хаджи Андрея. Вие ли? Че кои сте вий? И сега да отидем при войводата, пак мойта приказка по ще мине!
Даскал Димитър (строго към Хаджи Андрея). Ти да се отучиш толкова много приказки да приказваш вече! До шия си в кражби и грехове! Ако не продадат стоката ти и не ти проводят в зандана кесии да плетеш — само тряба да благодариш.
Хаджи Андрея. За дяланите камъни ли, за гредите ли? Аз ще им ги върна. Сега ще кажа на раята си — дето има у дома стъпала, да ги натовари. Всичките да им ги закара. Да си удрят главите с тях. (Хуква и изскача.)
Даскал Димитър (след него). Чакай малко тук. Да свършим.
Петко. Да си върви. Оставете го.
Милан (към чорбаджи Петка). Да правим училище, да дигаме черква и в награда таквози… да си черним лицето пред света.