Даскал Димитър. Вий ще се научите сами да си плащате данъка. До туй да остане само! За него много ум не иска.
Петко. Като не я проумяваш тая — на! Чорбаджията си развързва кесията и предплаща наведнъж цялата си рая, да не остане вълкът да влезе в кошарата — от всяка овца да събира данък. Как съм си прибирал след това от всеки колибарин парите си — мене питай!
Даскал Димитър. Знам.
Петко. Ама аз съм чорбаджия! Тези хора ми са оставени от деди и прадеди. По-добре мой някой и друг грош да се изгуби, отколкото да оставя турчин да надникне в огнището на едного от хората ми.
Даскал Димитър. Зная, много добре зная — вий си пазите раите, заемате им пари, те ви работят нивите и каквото изкарат, го носят на вас. И децата знаят туй. Колибарин не може едно яйце самичък на пазаря да продаде!
Петко (дига ръка и го пресича). Да ти кажа защо! Каквото ми донесе раята — яйца, масло, вълна, — като си взема колкото ми трябва за в къщи, другото провождам да го занесат у зетя ми. Той да си боли главата. Да не мислиш, чорбаджиите са петимни да се товарят със стоката на хората си, подире да се чудят пък те на кого да я продават. То е само и само — да не остават колибарина с чистото си сърце да отиде да го лъжат базиргяни по чаршията и да се подиграват с него.
Даскал Димитър. От всичко това какво излиза? Всеки от вас държи неколкостотин къщи в ръце.
Милан. Чорбаджи Петковите може и да са и от хилядо нагоре.
Даскал Димитър. Толкоз повече. Тези хора нямат воля в нищо.
Хаджи Куман (към Хаджи Андрея). Каква го е воля патила тогози? На, ако проумях едничка от неговите. (Към Даскал Димитра). Че за какви спири му е на колибарина туй бре!
Даскал Димитър (обръща изведнъж на шега). Че аз мисля да я накича на чело, дядо Хаджи, та да даде и на чорбаджията си малко да се покурдисва, затуй!
Хаджи Андрея (към другите раздразнен). Аздисали са — аз ви казвам, аздисали са като презобени коне! (Към чорбаджи Петка.) Видя ли го сега и той не знай за какво се запъва!
Даскал Димитър (като подига гласа си троснато). За да си поеме всеки грижата, за да зарадеят всички заедно за общото — затова се запъвам! Хората не са деца!
Дядо Къню. Ба, и още какви!
Даскал Димитър (с още по-подигнат глас). Ще го излъжат няколко пъти на пазаря — ще се научи да си отваря очите; някой от мезлиша открадне или не върши работа — ще го махнат; турчин посегне на честта му, ще му се опре. Пък щом види, не се излиза тъй наглава, ще замахне и върху него.
Петко. По-полека, Даскале. Аз не съм глух! Според тебе, като оголее веднъж раята, таквизи като Куката да й разбъркат сметките — сетне щели да поумнеят!
Даскал Димитър. Те, както векове са смогвали бащите ви и вас да нахранят, ще понесат някоя и друга година пагубите на базиргяните и на Куката.
Дядо Къню. Малка му е сирмията на колибарина, синко, страх ме е, не може понесе, пък оголей ли един човек, вземат ли му и честта, нататък не го боли за нищо.
Милан. И аз щях да кажа, таквози… Какво вече ще брани от турчина, когато му вземат всичкото…
Петко. Не влизайте в сляпа улица! Думата ни е за друго тука. На нас и на раите останало с турчина да се мерим!
Даскал Димитър. Защо? До ще ден и с него да поискаме да се мерим.
Петко. Само това ни липсва.
Даскал Димитър. Навикнали всякога да се наблягате един на други с вашия ред, ето дори сами сте изгубили вяра в себе си. Вий приличате на стари кладенци. Черпили, черпили всички от памтивек от тях, сега и влага надали е останало по дъното, пък искат воденици да карат.
Милан. Послужете, вижте за колко таквоз… ще ви изберат и вас. Общите работи не се те с малко и лесно карат.
Даскал Димитър. Новият ред ще разкрие нови извори! Да видите как отвред ще бликнат хора със сила и вяра в рода си!
Хаджи Андрея. Ха-ха! Полека. Като гъби подир дъжд.
Даскал Димитър. Когато общите работи бъдат достъпни за всички, народът ще има голям избор — най-достойните — те ще управляват!
Петко. Пъха ли си всеки ръката в общите работи — те няма да помръднат и педя напред! Там ще искат едни ръце от желязо! Туй да оставим. Ако тръгне, както разправяш, всяка пролет тряба чорбаджиите до един да се сменяват.
Даскал Димитър. Та какво от това?
Петко. Като как си мислиш ти — да поемеш общите работи? Хамен тъй като влезеш да привиеш кръстом нозе в мезлиша, всичко ще тръгне, а? Най-напред един чорбаджия докато си завъди приятели между турците. Да има на двама, на трима аги здраво да се опре, че тогава и думата му да хване да минава пред войводата.