Гулд се намръщи още повече.
— Гадаеш по Колодата, за да пресмяташ числа? Това е ново за мен, маг.
— Не говори глупости. Имам предвид, че чародейството ми е на административна тема. Държавни дела и прочие. — Стул Офан се огледа. Закръглените му рамене се изгърбиха и той потръпна, щом погледът му се спря на покритото тяло. — Това… това е най-мръсна магия, работа на безумец…
— Чакай — прекъсна го Гулд. — Убиецът е магьосник?
Стул кимна и присви устни.
— Силен в некромантските изкуства и умее да прикрива дирята си. Дори плъховете не са видели нищо… поне нищо, което да е останало в мозъците им…
„Плъховете. Четенето на умовете им се е превърнало в изкуство в Молл, при толкова алчни за плячка магьосници, които дресират проклетите същества и ги пращат под улиците, в старите гробници, да ровят между костите на народ толкова отдавна измрял, че е останал безименен в паметта на града.“ Тази мисъл донякъде го утеши. Имаше истина на този свят все пак, когато магове и плъхове се вгледат по-внимателно. „И да благодарим на Качулатия за ловците на плъхове, безстрашните копелета ще се изплюят в краката на вещер, та дори тази плюнка да е последната им вода на земята.“
— А гълъбите? — попита небрежно.
— Спят нощем — отвърна Стул и го погледна отвратено. — Аз съм дотук. Плъховете, добре. Гълъбите… — Поклати глава, изкашля се и се огледа за плювалник. Не намери такъв, естествено, и плю на калдъръма. — Както и да е, убиецът е развил апетит към благородници…
Гулд изсумтя.
— Преувеличаваш, маг. Далечен братовчед на далечен братовчед. Среден търговец на платове без наследници…
— Не толкова. Кралят иска резултати. — Стул Офан изгледа сержанта, като се опита да изрази презрение. — Заложена е репутацията ти, Гулд.
— Репутацията? — изсмя се горчиво Гулд. Обърна гръб на мага и за миг престана да мисли за него. „Репутацията? Главата ми е на дръвника, а сивият продължава да наддава камъчетата си. Благородните фамилии са наплашени. Хапят сбръчканите нозе на краля, докато ги целуват раболепно. Единайсет нощи, единайсет жертви. Никакви свидетели. Целият град е в ужас. Трябва да намеря кучия син — трябва да го видя да се гърчи на шиповете на Дворцовата порта… Магьосник, това е ново… Имам следа, най-после.“ Погледна покрития труп на търговеца. „Мъртвите не говорят. Това трябваше да ми подскаже нещо. И уличните гадатели, толкова странно напрегнати и изнервени. Маг, достатъчно могъщ, за да накара средния практикуващ да мълчи. И още по-лошо, некромант — някой, който знае как да накара душите да замълчат или да ги отпрати при Гуглата, преди парата да е напуснала кръвта.“
Стул Офан се покашля и каза:
— Е, значи ще се видим утре сутринта.
Гулд потрепери, но бързо се овладя.
— Той ще сгреши… Сигурен ли си, че е мъж?
— Отчасти.
Очите на Гулд се впиха в мага и накараха Стул Офан да отстъпи назад.
— Отчасти? Какво значи това?
— Ами, хм, усещането е като за човек, макар че има нещо странно около него. Просто предположих, че се е постарал да го прикрие — някои прости магии и прочие…
— Лошо направени? Как се връзва това с маг, който може да накара душите да замълчат и да изтрие мозъците на плъхове?
Стул Офан се намръщи.
— Ами, ъъ, да, не се връзва много…
— Помисли повече над това, маг — нареди Гулд и макар да беше само сержант от Градската стража, Офан реагира на заповедта му с бързо кимване.
После попита:
— Какво да кажа на краля?
Гулд пъхна палци в оръжейния си колан. От години не беше вадил меча си, но сега с охота щеше да го направи, ако се отвореше повод. Огледа замислено тълпата, вълната от лица, напираща във все по-плътен кръг около стражите. „Може да е всеки от тях. Хъхрещият просяк със зяпналата уста. Онези двама ловци на плъхове. Онази старица с всичките кукли на колана — някаква вещица, виждал съм я и преди, на всяка сцена на тези убийства, и сега няма търпение да започне със следващата кукла, единайсетата… разпитвах я май преди шест сутрини. Но пък има достатъчно косми на брадичката, за да я сбъркат с мъж. Или може би онзи чужденец с тъмното лице… с броня под финото наметало, добре изработено оръжие на колана… чужденец със сигурност, никой тук не използва едноостри ятагани. Тъй че би могъл да е всеки от тях, дошъл да огледа работата си на дневна светлина, дошъл да позлорадства над най-опитния страж в града в такива престъпления.“
— Кажи на негово величество, че вече имам списък на заподозрени.
Стул Офан издаде гърлен звук, което можеше да е израз на неверие.
Гулд продължи сухо:
— И уведоми крал Селжур, че намирам дворцовия му маг за доста полезен, въпреки че имам още много въпроси към него, поради което очаквам да посвети изцяло енергията си в отговор на питанията ми.