Надявахме се още същия ден да стигнем Исламабад. Късно следобед обаче попаднахме на поредното препятствие няколкокилометрово задръстване. По-рано в тясно дефиле огромен камион се бил преобърнал напреки на пътя. С много нахалство и доста заобиколки се провряхме между чакащите камиони и излязохме на челни позиции. Трактор и хора с лопати разширяваха прохода. По тъмно ни пуснаха и бързо подкарахме камиона по безлюдния път. В полунощ влязохме в столицата пълен контраст на това, което бяхме видели досега в Пакистан. Огромни осветени булеварди, табели на всяко кръстовище, навсякъде полиция. Лесно намерихме дипломатическия квартал и в 1:30 ч. бяхме любезно посрещнати в българското посолство. Настаниха ни в голям апартамент с климатици и баня. Всички бяхме нетърпеливи да измием следите от осемдневното пътуване през пясъчни бури. Бяхме изминали 6400 км 300 км в България, 1750 км в Турция, 2483 км в Иран и 1869 км в Пакистан. Общата стойност на горивото, глобите, подкупите и разните дребни разходи от София до Исламабад без визите, беше 423 долара.
След кратък престой за почивка, уреждане на документи, брифинг в Министерството на туризма, покупка на липсващи храни и събиране на всички експедипионери в Исламабад на 19.06. се натоварихме на един голям автобус. Съставът на експедицията ни бе от 15 алпинисти плюс трима трекери Ивайло Пенчев, Дарина от Варна и Антон от София. Епичното пътуване по Каракорум хайуей от Исламабад до Скарду, единия от двата главни града в провинция Гилгит-Балтистан, изминахме за 26 часа нонстоп пътуване.
Каракорум Хайуей - осмото чудо на света. И най-смелите ви представи за пътешествие ще се променят завинаги, ако попаднете в суровата действителност на осмото световно чудо. Хиляди завои, десетки тунели, полутунели, безброй висящи мостове, зловещи канари и огромни земни кратери служат като естествен декор на това неповторимо пътуване в дебрите на азиатските планини.
Въпреки че пътят се води „хайуей“, ширината на платното му е не повече от седем метра и според европейските стандарти би трябвало да се отнесе към второстепенните артерии. „Каракорум хайуей“ обаче не само не е второстепенен, ами е единствената пътна връзка между азиатските империи Китай и Пакистан.
расето не е избрано от съвременните инженери. Хилядолетия наред Пътят на коприната е свързвал Кашгар с Пакистан, следвайки най-логичния и проходим маршрут през най-високите планини на планетата. Прекосявайки го, може да видите снежни гиганти като Нанга Парбат (8125 м), Ракапоши (7788 м), Диран (7266 м) и десетки други знайни и незнайни върхове. Недалеч от сливането на реките Индус и Гилгит се намира т. нар. Тройна точка - допирното място, където се „докосват“ трите най-високи световни планини: Хиндукуш, Каракорум и Хималаите.
Строителството на съвременния път започва през 1959 г. Двете правителства си стискат ръцете и започват градежа с голям ентусиазъм. Строи се почти без машини. Непрекъснати взривове и ръчен труд на над 30 000 работници, войници и офицери от инженерните батальони на армията. Асфалтът се смесва и бърка на място. Застила се ръчно, тъпче се с миниваляци. Единствените машини са камионите, които докарват желязо, чакъл и други материали. Срутванията на гигантски маси скали и лавини от кал са ежедневие. В кошмарните условия за труд и поради строителни инциденти загиват стотици строители. Имената им са изписани с дребен шрифт на десетките паметници, които са построени на много места покрай „магистралата". Според една от статистиките всеки километър построен път е коствал човешки живот.