Общата дължина на пътя е 1280 км. Най-високата му точка е проходът Кунджераб на границата между Китай и Пакистан - 4693 м. Проходът е отворен за преминаване от 1 май до 30 ноември, но тежките зими и големите снежни преспи често скъсяват този период.
Официалното откриване на пътя става през 1978 г. Построяването му отваря широко вратите за търговия и свободно придвижване на хората, живеещи в изолираните северни райони на Пакистан, и ги свързва с Китай. Неслучайно китайците наричат магистралата „Големия път на приятелството“.
Покрай пътя живеят различни племенни групи - уйгури, таджики, киргизи, хунзи, балти и други. „Каракорум хайуей“ за тях е единствената артерия за икономическо развитие и свободно пътуване. По него вече кръстосват хиляди туристи с интерес към планините, културата и местния бит на това изолирано и слабо познато място.
Пътуването става посредством малки автобусчета, камиони или джипове, препълнени до краен предел с хора, стоки, добитък и материали.
Пътуването е бавно и често мъчително. Разстоянието между две точки се измерва в часове, не в километри. Средната скорост е под 40 км/ч, а кормуването е слалом между паднали канари, кратери и блокирани участъци. Най-разпространени са висящите мостове, по които преминава само по едно возило. Камионите са надстроени с красиви дървении, но това нарушава стабилността им и те често се обръщат по завоите.
Пътна помощ няма, всичко се разглобява на място, връща се на колела и пак се сглобява. Поддръжката на „магистралата“ обаче е ежедневна, тъй като става въпрос за важна стратегическа артерия. Стотици местни работят самоотвержено, за да разчистват срутванията и пропаданията. През около 50 км има военен пост с бариери и заграждения, където се записват всички данни на хората и превозните средства, преминаващи в двете посоки. Целта е повишаване на сигурността и контрола върху превозваните стоки. Джип с въоръжени войници и офицер съпровожда автобуси на туристи в участъците, където се предполага, че се срещат екстремисти. И това не се прави проформа. Под прикритието на нощта наистина може да стане отвличане на камион със стока или на туристи за откуп.
Пътувайки за Скарду, вече осемкратно съм преминавал по Каракорумската магистрала. И винаги се удивявам как въобще този път продължава да функционира. Той никога няма да стане безопасен по нашите стандарти. Дори завоите над големи пропасти са напълно необезопасени. А условията в планините са брутално сурови и природата си взима своето. Секунда невнимание или опасно разминаване може да завърши с полет отвисоко. Местните шофьори са опитни, но много от тях карат по над 24 часа. Преминаването по „Каракорум хайуей“ е едно от най-вълнуващите преживявания. Цветните картини, ярките контрасти, суровата природа и смайващите гледки го превръщат в незабравима туристическа дестинация от приключенски тип. През 2016 г. на север от Чилас започна строежът на огромен язовир и хидроелектроцентрала. Трасето в този участък ще се вдигне на по-висока кота, ще бъдат построени нови подпорни стени и ще бъдат прокопани десетки метри нови тунели. Въпреки трудностите потокът от хора и стоки няма да спре никога, „Каракорум хайуей“ винаги ще е жива артерия.
Скарду е централен град в провинция Гилгит-Балтистан и е отправна точка ио пътя за осемхилядниците К2, Броуд пик, Гашербрум 1 и Гашербрум II, както и за десетки върхове над 6000 м, между които групата Транго Тауърс. Машербрум и Лейла пик. Населението на града нараства непрекъснато заради притока на хора от съседните селца и през последните години наброява около 30 000 души.
След няколко дни почивка и пазар на 22.06. се натоварихме на седем джипа и изминахме 140-те километра до село Тонгъл{3} за 11 часа. Гледките станаха по-сурови огромни скали, гигантски сипеи, стръмни голи склонове и бурни реки. Разтоварихме всичко на една прашна поляна и наредихме един до друг готовите 140 товара от по 25 кг. Върху всеки товар сложихме по чифт чорапи, гумени галоши и евтини слънчеви очила{4}. Па другия ден започнахме трекинга по ледника Балторо. Това е един от най-забележителните трекинги, който оставя трайни спомени от живописни гледки, сурова природа, море от снежни върхове и десетки ледници. Пътят до базовите лагери на всеки от осем хилядниците се изминава за шест дни с нормално темпо, като един ден се почива в лагер „Пайю“.