Следобеда слязохме до селото, където качихме шест момичета и момчета от Чехия на стои и в 19 ч. потеглихме към Техеран. След 90 км стигнахме града, оставихме веселите чехи на западната автобусна гара и продължихме по пътя си. Пресичането по права линия на града от изток на запад е цели 45 км. Впечатленията ни за Техеран се обогатиха с още интересни паметници, джамии и други забележителности, които осветени от силните светлини изглеждаха внушително.
Демавенд (5671 м) на 15.07.2001 г. От дясно на ляво - Пенко Райков, Станимир Желязков, Дойчин Боянов и Боян Петров.
Късно вечерта на следващия ден стигнахме до иранската митница. След дълго чакане един дребен и пъргав като котка митничар скочи в кабината и ловко я претърси. Надникна и в най-тайните кътчета, като откри и помириса неща, за чисто съществуване дори не подозирахме. С хъса на следотърсач продължи инспекцията си в каросерията, където с лекота разхвърля гсжки раници, кашони и денкове, покатери се дори по стените и бръкна в разни уплътнения и кухини. Накрая се увери, че не пренасяме дрога, подписа документа, който му подадох, и после бързо получихме печат както в паспортите, така и в ТИР-карнета.
През изминалите месеци беше станала една важна промяна. Визите за български граждани при влизане в Турция най-сетне бяха отпаднали. Като разлисти паспортите ни и видя, че на идване сме имали визи. турският полицай сухо зададе въпроса: „Виза перде?“ (Къде е визата?). С кратки, но ясни изречения на турско-английски му обясних за новия режим. Той все пак се усъмни и потъна в едни коридори за справка. След известно време се появи и каза, че за нас визи няма, но за камиона трябвало да платим 20 долара. Принудиха ни да разтоварим почти целия камион на плаца. Бегло погледнаха в кашоните с консерви, видяха мръсните дрехи в денковете, усетиха миризмата на тримесечно пътуване и казаха да товарим и да изчезваме. Завъртяхме малко встрани от осветените площи и малко след 3 ч. сутринта заспахме под светлините на прожекторите и йод зоркия поглед на една огромна бронзова статуя на Ататюрк.
На сутринта закусихме в Догубаязит и оттам карахме без спиране. В 2 ч. след полунощ на 19.08 вече бяхме край Одрин. Бързо пресякохме границата и в крайпътен ресторант близо до Свиленград си организирахме щастлив финален банкет с кюфтета, кебапчета, шопска, лютеница и бира!
Живи и здрави, петимата се бяхме завърнали в България от първата си голяма експедиция, която се оказа повече или по-малко преломен момент в живота ни. Освен катеренето по склоновете на осемхилядсн връх изминатите над 13 000 км по суша ни предоставиха възможността да усетим преходите в природна обстановка, религията и културата, да опитаме и помиришем всичко, до което се докосва един истински пътешественик. За мен пътуването беше безценен урок как се организира и провежда една голяма експедиция в Азия, как се импровизира в моментите на нямане, как трябва да търпиш със смирение, когато нещата не зависят от теб, и как носле решително да действаш и да изпълниш плана си докрай.
ЛЕНИН 2003 - ПО ПЪТЯ КЪМ ЕВЕРЕСТ
ВРЪХ И ВИСОЧИНА: Пик Кауфман (Ленин 7134 м)
ПЛАНИНА И ДЪРЖАВА: Памир, на границата Киргизстан- Таджикистан
ПЪРВО ИЗКАЧВАНЕ: 25.09.1928 г. от немските алпинисти Ойген Алвайн, Карл Вин и Ербин Шнайдер
ПЪРВО БЪЛГАРСКО ИЗКАЧВАНЕ: 13.08.1967 г. от Енчо Петков, Ангел Петров, Аврам Аврамов, Сандю Бешев, Евгени, Христов и Георги Атанасов
НОРМАЛЕН МАРШРУТ
Преден базов лагер (ABC): 4300 м
Лагер 1: 5300 м
Лагер 2: 6100 м
Денивелация от ABC go върха: 2834 м
Денивелация от Л2 до върха: 1034м
На Общото събрание на Федерацията на българските алпийски клубове (сега БФКА ), провело се на 21.12.2002 г., беше взето решение за организиране на национална експедиция до връх Еверест по случай 20-годишнината от легендарната експедиция „Еверест 1984“. I юеледва създаването на организационен комитет и график за подготовка и провеждане на експедицията. Една от целите на начинанието беше предаването на опита на участниците в „Еверест 1984“ на младото поколение български алпинисти. По тази причина като първа организационна задача беше определено сформирането на разширен състав на националния отбор по алпинизъм. Като входящ тест за кандидатите беше решено да се организира скоростно изкачване на Черни връх (2280 м).