ПЪРВИ СТЪПКИ В ПЛАНИНИТЕ
МАЛЬОВИШКИ ГЕРОЙСТВА
В началото на 90-те години нямаше млад алпинист в България, който да не беше чел или чувал за него първото епично изкачване на северната стена на Мальовица, извършено от Константин Саваджиев и Георги Стоименов през август 1938 г. Тръпки ме побиваха само като си помислях за трудностите, които предлага тази стена. В края на юли 1991 г. Огнян Гъдуларов ме покани да се пробваме да я изкатерим. По това време Оги имаше повече преодолени скално-катерачни метри в сравнение с мен и се чувстваше по-уверен да води. Разполагахме с едно старо и тежко 45-метрово клубно въже (10.5 мм), десетина ръчно ушити примки с полски карабинери и набор ексцентрици. Оги носеше чешки бутонки, а аз бели китайски гуменки, с които бях катерил цяло лято на Боянския камък. На 27 юли стигнахме под стената към 11 ч. Линията на „Класическия“ тур се виждаше ясно. екипирахме се и Оги поведе. Заредиха се въже след въже и като в сън сравнително бързо преодолявахме всички трудни пасажи. След като изкатерихме тура за около три часа и половина, осъзнах, че излишно съм се натоварил психически предвид трудностите, които маршрутът ни предложи.
Същото лято с Янко Голомехов изкатерих туровете „Варника“ и „Славянския“ на връх Злия зъб, „Космонавти“ и „Народна армия“ на връх Иглата, „Българо-френска дружба“ на връх Портала и не само. При едно от излизанията на заслона „БАК“ се запознах с Вальо Върхарката{1}, Боби Пигов и Никола Леваков. От приказките им останах с впечатлението, че те почти живеят на заслона и катерят постоянно в района на Дяволските игли и Двуглав. С няколко приятели от тогавашната ми катерачна компания събрахме пари и купихме от Боби Пигов 16 големи полски карабинера без муфи. Намерихме шофьорски колани от „Лада“ и си ушихме седалки и примки за катерене. От бай Иван, майстор на еспадрилите, който имаше ателие на ул. „Крум Попов“ в софийския квартал „Лозенец“, си закупихме по един чифт „Бай Иванки“ и започнахме да си мислим, че сме катерачи.
Разгрявка на Бряновщица с „Бай Иванки" (април 1992 г.).
ПЪРВИ СТЪПКИ В ЛЕДЕНОТО КАТЕРЕНЕ
Бях на 18 години, когато през януари 1992 г. за първи път обух котки и тръгнах по ледопада Големия Скакавец в Рила. Леденото катерене беше слабо популярно в България и единици от алпинистите ни имаха голям опит с по-модерните техники и сечива. Изкачването на 60-те метра в дясната, полегнала част на водопада отнемаше на почти всички свръзки повече от три-чегири часа, след което те се прибираха в хижа „Скакавица“. за да раздуят каква сериозна работа са свършили. Зъбите на котките „Дебелец“ бяха къси. а ъгълът им за атака беше изчислен за катерене по скали и замръзнали туфи. Клюновете на почти всички налични у нас сечива бяха прави, а дължината на дръжките варираха от 40 до 80 см. Катеренето на отвесен лед беше все още мъчение.
Големият Скакавец в Рила е най-популярният ледопад за катерене в България (февруари 2006 г.).
Катерейки на установка първите си ледени метри под надзора на Ружо и Сашо Фудулски, с мъка печелех метър по метър нагоре. Постоянно ми се струваше, че политам надолу, защото бях с неудобни кубинки, а зъбите на котките бяха захабени и едва задържаха на леда. Единствено чувството за баланс ме крепеше върху милиметрите метал, проникващи в синия лед. Руските титанови цеви се завиваха мъчно, а след изваждане ледът трудно можеше да бъде издухан от кухата цев. Катеренето по лед ми се стори по-скоро мъчение и курс по оцеляване, отколкото удоволствие. Още си спомням как ми трепереха краката, когато се изкачих на 20 м от основата на ледопада.
Ледопадът Варна (февруари 2011).
Година по-късно, през февруари 1993 г., с най-надъхания от курса за „Алпинист НРБ“ към туристическо дружество „Витоша“, Бобо Иванов, взехме участие в първото демонстративно състезание по ледено катерене на ледопада Варна в Северния Джендем. Първия ден с възхищение гледахме как ловко катерят тогавашните майстори на тази нова за нас катерачна дисциплина. Разбира се, същевременно жадно попивахме как се организира цялата схема за катерене по лед. На другия ден направихме и първия си самостоятелен опит за катерене в Джендемска свръзка.