Лагер 4 е на 8000 м. Огромен ледник с размерите на стадион „виси" от купола на К2.
Под зверските пориви на вятъра дочакахме зората в палатката и тръгнахме надолу. Слънце нямаше, бели облаци обгръщаха връхния купол. Макар че вчера бяхме сложили трасъори, едвам намерихме пътя към лагер 3. Смъквайки са бавно надолу, събрахме багаж и боклук от лагерите.
Изглед от щурмовия лагер. На преден план са върховете от групата на Броуд пик, в центъра на заден план е групата върхове в масива Гашербрум.
Вятърът стана ураганен и имах чувството, че ако не се закачам за парапетите, ще отлетя. Хиляди летящи ледени късчета се забиваха болезнено в малкото незащитени части на лицето ми. Спускането с огромните раници беше безкрайно дълго, рапел след рапел, но всяка крачка надолу означаваше живот. Стискахме зъби и в късния следобед Любо и Иван ни посрещнаха в предния базов лагер. Трите километра по вертикала почти свършиха, до топлината на лагера оставаше още малко.
След това излизане и неуспешния щурм времето отново се влоши и бурни ветрове почти ежедневно духаха във височина. Четяхме книги, разхождахме се, събирахме се по палатките, съзерцавахме суровите пейзажи, времето си минаваше, но облаците продължаваха да стоят над нас ден подир ден. След 46 дни в базовия лагер и прогноза за още поне седмица лошо време взехме решение да си ходим. Събрахме багажа и през прохода Гондохоро Ла след няколко дни стигнахме в Скарду. Опитът ни беше неуспешен, но през този сезон, въпреки наличието на много добри и отлично подготвени алпинисти, никой друг не успя да се качи по-високо от нас с Дойчин. 2005-а беше нулева година за К2.
Лайла пик (6096 м) е един от най-красивите върхове, които се виждат при слизането от прохода Гондохоро Ла.
КАН ТЕНГРИ - ГОСПОДАРЯТ НА НЕБЕТО
ВРЪХ И ВИСОЧИНА: Кан Тенгри (6995 или 7010 м)
ПЛАНИНА И ДЪРЖАВА: Тяншан, Казахстан/Киргизия на границата с Китай
ПЪРВО ИЗКАЧВАНЕ: 11.09.1931 г. от Михаил Погребецкий, Борис Тюрин и Франц Цауберер
ПЪРВО БЪЛГАРСКО ИЗКАЧВАНЕ: 17.07.1989 г. от Иван Вълчев, Веселин Чаушев, Господин Динев, Тодор Тодоров, Емануил Деянов, Стамен Станимиров, Пламен Кирилов и Радослав Славов
МАРШРУТ: СОЛОМАТОВ (ОТ СЕВЕР)
Базов лагер: 4100м
Лагер 1: 4600м
Лагер 2: 5600 м
Лагер 3: 5900 м
Денивелация от БЛ до върха: 2295м
Денивелация от ЛЗ до върха: 1095м
Кан Тенгри е най-северният седемхилядник в света и е един от трудните за изкачване върхове в Тяншан. В древността е бил смятан от прабългарите за олицетворение на върховния им бог Тангра - повелигеля на небето. Най-старата българска държава, наречена Имеон, е съществувала още през второто хилядолетие ир.Хр. в района на пустинята Такламакан и Тяншан.
Изкушението да посетя прародината си, мястото откъдето ние, българите, сме тръгнали да превземаме света преди повече от 30 столетия, ме накара без колебание да избера именно Кан Тенгри като моя връх за лятото на 2007 г. Още повече че преди 17 години именно в Тяншан изкачих първите си върхове над 4000 м и сега ми беше интересно да видя местата, откъдето тръгнах по пътеките към високите планини.
Върхът е бил „затворен“ за изкачване от чужди, неруски алпинисти до 1988 г. Висок е 6995 м, но огромна ледена козирка се издига още поне около 15 м над върховите скали и затова често се посочва височината 7010 м. Към върха са прокарани четири главни маршрута по различните му ребра и отделно още седем, които преминават по изключително трудната му северна стена. Най-популярни са маршрутът на В. Соломатов (1974 г.) през рамото на пик Чапаев от север и този на М. Погребецкий (1931 г.) от юг.
И двата маршрута се съединяват на характерно седло, където на 5900 м е разположен лагер 3. Оттам до върха се продължава по западния гребен.
В Каркара се засякохме с друга българска група, която отиваше на връх Победа (7439 м) - от дясно на ляво Павел Павлов, Марин Мичинов, Орлин Стойчев, Здравко Петров, Запрян Хорозов, Владимир Владов, Боян Петров.