Разрядната система: В Русия продължава да действа системата от изисквания и правила за придобиването на спортни звания и разряди във всички видове спорт, включително и алпинизъм, ски-алпинизъм, скай-рънинг и ледено катерене. Пътят на всички кандидати започва с покриването на минималните изисквания за придобиване на значката .Альпинист России“. Създадената по времето на социализма система и до ден днешен продължава да е формална пречка пред алпинистите с по-нисък разряд да изкачват по-сложни маршрути в планините. Кандидатите трябва да представят доказателства за изкачени маршрути с определена категория на трудност. Най-нисък е III разряд, след това са II и I. За първи разряд „мъже" е необходимо да бъдат изкачени два маршрута от 5А категория в група (поне един зимно), по един маршрут от 4А и 4Б в свръзка от двама души, комбиниран ледено-снежен маршрут от 4А категория и един маршрут от ЗБ категория като ръководител на група. След покриването на първи разряд се получава званието кандидат-майстор на спорта (к.м.с.), майстор на спорта и майстор на спорта в Русия от международенклас (м.с.м.к.). Минималната възраст за к.м.с 6 алпинизма е 19 години, а за м.с.м.к. 22 години. (Източник: http://old.alpfederation.ru/ deyatelnost/article/classification)
Марин се качи на върха два дни след мен в слънчево и много студено време. Двама руснаци от Владивосток получиха сериозни измръзвания на краката. Владо също имаше лош късмет. Още на втория ден прояви признаци на бързо развиващ се белодробен оток, което наложи незабавна евакуация с хеликоптер. В малкото селце Каркара (на около 2230 м височина), докато ни чакаше да слезем, Владо успя да се възстанови без лекарска намеса.
В края на експедицията направихме разходка и до езерото Исък Кул. Това огромно планинско езеро (с размери 182x58 км) се намира на 1600 м височина. Накъдето и да погледнеш, около него се виждат красиви заснежени върхове. От езерото не изтича нито една река, водата е леко солена. а максималната дълбочина достига до 702 м. За последно бях идвал тук през август 1990 г. Обстановката около брега на езерото се беше комерсиализирала малко, но все още ми напомняше как летувахме на море през късния социализъм. Исък Кул е нещо като морето на Киргизия и е една от най-важните точки за развитие на местния „морски“ туризъм. От една баба със златни зъби наехме стая за по пет евро на човек. В цената влизаше и неограничено ядене на кайсии и ябълки от градината ѝ. Местният плаж се наричаше „Золотые пески“ и за вход събираха по тридесет стотинки. Пясъкът му е отличен за лежане и ходене и къпането е голямо удоволствие. Млади момчета обикаляха с огромни кошове на главата и непрекъснато викаха: „Рыба, пыво, мороженное!“ (Риба, бира, сладолед!). Постоянно минаваха и агенти, които предлагаха да литнем с парашут или мотоделтаплан, да се повозим с банан, платноходка, водни пързалки или колела. Цените бяха по-ниски, отколкото в България, и бизнесът на всички вървеше отлично. Исък Кул е перфектното място за край на всяка експедиция до снежните върхове в Тяншан.
ДА СЕ СПЪНЕШ ПО ПЪТЯ ЗА ВЪРХА
С годините установих, че опитите и провалите по пътя към върховете са също толкова важни, колкото и успешните им изкачвания. Докато се възстановявах след поредната травма, имах достатъчно време, за да премислям ползите и недостатъците от лежането в домашна обстановка.
В началото на 2008 г. попаднах в силен международен състав англичаните Джереми 0‘Брайън-Гор и Гарет (Гас) Пари, французите Дени Роа и Пиер Мюлер, поляците Дейвид Кашликовски и Близа Кубарска който през септември същата година трябваше да направи опит за чисто преминаване на маршрутите Eternal Flame и „Словенския маршрут“ на Безименната кула Транго в Каракорум, Пакистан. Амбициозни цели, заради които беше нужно да се фокусирам само върху скални маршрути над 6а категория. Зарязах зимното катерене и през зимата и пролетта наблегнах на дълги маршрути на Враца, трудни линии на Лакатник и спортни маршрути в Гърция и Македония. Заякнах и се усъвършенствах, като повиших значително проходимостта си да водя „он сайт“ до около 7а.