Около базовия лагер под Канчендзъонга (5500 м) все още се намират туфи с почва и треви.
Колекционирането на животни изисква носенето освен на личен и експедиционен багаж, още и на епруветки, малки бурканчета, банки със спирт, както и различен по размери и предназначение друг лабораторен инвентар.
Спиртът служи за фиксиране на животните и тяхното запазване с цел научно изследване и описание след завръщането на експедицията. Най-удобни за транспорт са пластмасовите епруветки, които тежат по-малко и най-важното - не се чупят. Целият багаж, включително и научният инвентар, е обект на многобройните товаро-разтоварни работи, тръскане, клатене, блъскане и какви ли не дейности, свързани с транспортирането му по маршрута от София до високите планини и обратно. От голямо значение е начинът, по който събраният научен материал се опакова с цел безопасното му пътуване, което продължава няколко хиляди километра. Голямо е разочарованието, когато установиш, че събраните от другия край на света и фиксирани в спирт животни са пристигнали изсъхнали, разпаднати или силно вмирисани поради небрежно или неподходящо пакетиране.
Самото събиране на животни става най-често по време на почивките, когато останалите членове на експедицията блажено отмарят след поредния преход. Моята „почивка“ се състои в обръщането на камари от камъни и разходки в търсене на подходящи места. Тази дейност често се извършва и по време на движение, когато с раница на гръб клякаш, лягаш, пълзиш или се катериш, за да достигнеш до някое животно или островче с растителност. Изследователят, освен че напредва по маршрута, и работи по него. Непрекъснатата двигателна активност, допълнена от чести къси или по-продължителни разходки по ледниците с цел събиране на материал, води до една доста по-бърза аклиматизация.
Фотоапаратът е задължителен, защото документирането на природните условия в местата на сборовете е по-лесно да бъде заснето и описано накратко в полевия дневник, отколкото само подробно описано в дневните записки. След приключване на „работния ден“, най-често на челник, всичко, което е минало през погледа ми или съм събрал в епруветките, трябва да го запиша и етикетирам. Единствено така си осигурявам прегледност на сборовете и достоверност на наблюденията.
Обикновено дребните безгръбначни животни остават напълно незабелязани от алпинистите и трекерите, освен в случаите, когато животните започват да досаждат (напр. жадни за кръв комари, конски мухи, папатаци и др.). Всички се чудят откъде успявам да си напълня епруветките с най-различни видове, след като на леда и по камъните повечето не виждат нищо живо, с изключение на някой бързо бягащ паяк.
Предизвикателствата пред изследователя. Моите интереси са насочени предимно към границите 8 разпространението на сухоземните безгръбначни (паяци, стоножки, охлюви, бръмбари и т.н.), които имат по-голямо зоогеографско значение в сравнение с летящите твари. Крилати насекоми като мухи, комари, пеперуди, ципокрили и други се пренасят лесно от въздушните течения, прехвърлят била и върхове без особени усилия и по този начин лесно може да прелетят големиразстояния. Повечето нелетящи видове животни не живеят навсякъде по терена, а обитават точно определени специфични микроместообитания, които един зоолог трябва да намери и претърси.
Различни живинки най-често се намират в близост до туфи от мъхове и лишеи, както и около малки купчинки почва. Най-богати на видове са малките „оазиси“, където в радиус от няколко метра различни видове растения са намерили подходяща среда и са образували малък зелен остров всред каменно-ледената пустиня. Положеното усилие, отнесено към добития резултат при събирането на животни във високите планини, е изключително демотивиращо. Така например, ако за два часа в гористите райони на около 1000 м н.в. опитният събирач може да събере 60 стоножки, 70 паяка и 80 бръмбара, то на 3000 м числата са съответно към 10, 20 и 30. В зоната на 5000 м всеки зоолог ще е изключително доволен, ако за същото време е събрал съответно една стоножка, два паяка и три бръмбара или дори половината от тях. Това донякъде дава представа за усилията, които трябва да бъдат положени от изследователя, имащ намерение да събере представителна за дадения район колекция.