Подходите до базовите лагери на почти всички високи върхове обикновено са популярни дестинации, по които годишно преминават по няколкостотин носачи, трекери и членове на експедиции. Макар и сезонно, периодично повтарящото се човешко присъствие със сигурност прогонва най-едрите бозайници (като мечки, леопарди и повечето копитни), които може да попадат в полезрението само по случайност. Въпреки месеците, прекарани в базовите лагери в различни
планини на Азия, никога не съм виждал снежен леопард, рис, вълк или мечка. Някои видове от копитните като горала (Nemorhaedus goral), винторогии козел (Capra falconeri) и архара (Ovis ат топ) съм ги виждал само като трофеи във фоайетата или по стените на хотели, хижи и землянки на местни жители. Други, като величествения алпийски козирог (Capra ibex), съм ги виждал както отдалече, така и тържествено сервирани за вечеря. Месото е вкусно, но винаги ми е присядало, като знам, че ям защитено и незаконно убито животно.
Ochotona mactoris е изключително симпатично животно (Пакистан 4200 м.); Marmota caudata, снимани с фотокапан (Пакистан 4200м.).
ПТИЦИ
Над 20 вида птици могат да бъдат видени над 5000 м в азиатските планини. Най-често срещаният и многочислен вид във високите части на Каракорум, Хималаите, Хиндокуш, Памир и Тяншан са жълтоклюните алпийски гарги (Pyrrhocorax graculus){22}. Тази симпатична птица няма нищо общо с филмите на Хичкок и е една от малкото живинки, които разнообразяват небесата над 5000 м. С помощта на въздушните течения при хубаво време те бързо се издигат високо към върховете и максималната височина, на която съм ги виждал да се реят, е около 7700 м (Броуд пик под седлото). По наблюдение на други алпинисти тази гарга каца дори по скалите в „жълтия пояс“ на Еверест, на височина около 8600 м.
Ята жълтоклюни гарги от 20 до 40 екземпляра обикалят около базовите лагери на всички върхове в Хималаите в търсене на храна. Издигането им по-нависоко по склоновете може да се свърже само с наличието на височинните лагери, които обикновено се разполагат на точно определени, познати за тях места. След като бъдат временно или постоянно изоставени от алпинистите, тези лагери се превръщат в места, конто гаргите търпеливо претърсват, изваждайки от палатките всички пакети с храни. Близкият родственик на жълтоклюната гарга - червеноклюната алпийска гарга (Pyrrhocoraxpyrrhocorax), е значително по-рядко срещана навсякъде, където двата вида се срещат съвместно.
Гарван гробар (Ьроуд пик, 4900 м); Жълтоклюна алпийска гарга (Пакистан, 4000 м); Червеноклюна алпийска гарга (Макалу, 5700 м).
Рекордьори сред птиците. Най-високо засечената птица, летяща над Земята, е рюпеловият лешояд (Gyps rueppellii). Екземпляр от вида е бил регистриран по време на сблъсък със самолет на височина 11 300 м. Следващият височинен рекордьор е обикновеният жерав, за който има данни да се изкачва до 10 000 м. Трета в класацията за височинно летене е индийската гъска (Anser indicus), която при миграции е била наблюдавана на височина до 8800 м.
Гарван гробар търси храна в палатка на лагер 2 (К2, 6200м.).
И двата вида гарги се конкурират за храна със значително по-големня гарван гробар (Corvus corax).
Това е най-едрата вранова птица, която определено е по-малобройна от останалите видове, срещани около върховете. В Каракорум съм ги наблюдавал да кацат на 8000 м (лагер 4 на К2), а в Хималаитс до около 7000 м. (Канчендзьонга). С вродената си наблюдателност и интелигентност гарваните успяват да отварят най-различни пакетирани храни. Наблюдавал съм дори опити за отваряне на консерви и нищо чудно, ако с мощните си клюнове успяват да ги отворят, защото много от консервите, изнесени дотук, са направени от тънка и лека ламарина. Ако видите необяснимо разкъсана височинна палатка, една от най-вероятните причини е удар с клюн по натегнато от слънцето платнище, което се нацепва като „по шев“. Причината е, че сте оставили недобре пакетирана храна в джобовете на палатката, която птиците „надушват“ и нравят опити да достигнат с клюн.
Едрите грабливи птици и лешоядите в пакистански Каракорум се срещат много рядко над 4000 м. Основната причина е ограниченото развитие на пасищното животновъдство в тези райони, което означава липса на храна или твърде оскъдна хранителна база за тези едри птици. В Хималаитс, Тяншан и Памир лешоядите все още могат да бъдат видени сравнително често в небето над базовите лагери под всички върхове. Най-често срещан е огромният брадат лешояд (Gypaetus barbatus), чийто размах на крилата достига до 2.5 м. Наблюденията ми в района на Анапурна от север са, че тази птица се издига редовно до около 6000 м, оглежда терена за мърша и друга храна, след което се спуска на по-ниски височини.