В идеалния вариант ваше гадже, близък или по-далечен приятел събира група за някакъв висок връх, вие проявявате интерес и ставате част от първоначалната организация. Участвате в сбирки и спявки за уточняване на плана, логистиката и екипировката. Започвате да тренирате по-често от обикновено, търсите липсващи елементи от материалното ви оборудване и в главата ви блуждаят всякакви съмнения и тревоги. Като начало винаги се започва с:
ИЗБИРАНЕ НА ВРЪХ И СТИЛ ЗА ИЗКАЧВАНЕ
Изборът на точния връх, който точно съответства на вашите възможности, е една от ключовите предпоставки за успеха, който се надявате да постигнете. Надценяваното на вашите умения, подготовка и психическа устойчивост неизменно ще ви вкара в начинание, чиято цел е прекадено висока, студена, технически трудна и дълга за изпълнение. За да избегнете разочарования и провали, още на този етап задължително потърсете съвет от близък и по-опитен катерещ планннар с поне няколко върха от порядъка, към който сте се замислили да тръгнете. Ако ви познава добре, веднага ще ви прецени дали ще се справите с трудностите на избрания връх. Външната преценка ще ви спести пари, лично време и излишни емоции.
Върховете цели трябва да съответстват на моментното ви физическо състояние, свободно време (отпуска, ваканция и т.н) и материално състояние. Не е редно да избирате връх, който ви е под нивото, защото така ще напредвате по-бавно, нормалното узряване за трудностите в големите планини изисква да се прицелвате във върхове, коиго са ви с една идея по-сложни и мащабни от предишните ви най-добри постижения. Прескачането на стъпала и етапи в израстването е възможно само ако попаднете в компания на „стари кучета“, планирали амбициозен връх, за който без тях line никога не бихте могли да се замислите.
Под „нормално върхово израстване“ се разбира да преминете последователно през следните четири етапа:
Етап 1. Изкачили сте между два и пет върха в категорията 3000-4000 м и сте установили, че ви е останал достатъчно резерв да качите и още метри. Не тренирате редовно, но имате желание да катерите, ако се намери подходяща компания.
Етап 2. Поддържате задоволителна физическа форма, имате събрана екипировка и редовно изкачвате върхове над 2000 м в България и съседните страни. Готови сте да изберете нещо в категорията 5000+ м. Имате възможност да спестявате „от закуски“ и откривате касичка за връх. Най-честите върхове в този етап са например Елбрус, Казбек, Арарат, Килиманджаро и други.
Етап 3. Справили сте се отлично с върховете от етап 2, установили сте, че имате височинна поносимост, студоустойчивост и сте се мотивирали да се опитате още по-нависоко. Започвате да тренирате по-целенасочено за върхове и почти всеки уикенд излизате над 2000 м. Събирате пари и планирате как през лятото ще направите нещо „по-голямо“. Върховете от този етап са с височина между 6000 и 7400 м. Сред тях най-често изкачваните от българи върхове са Аконкагуа и Ленин, по изключение - Кан Тенгри, Корженевская, Комунизъм, Денали или Мустаг Ата.
Етап 4. Единици преминават в последния етап, защото успехът и оцеляването в него изискват пълна отдаденост, сериозна физическа подготовка, рафинирана техника, изпитана екипировка и възможност за осигуряване на свободно време над един месец. Върховете в този етап са над 7500 м и се намират в Каракорум или Хималаите. Залогът е сериозен и бюджетът в общия случай е постижим с лични средства само за малцина. Историята познава случаи, когато хора с голямо желание и добра подготовка може да скочат 6 категорията 8000+ м още от етап 2. Това обаче са изключения и не се случват често.
Стилът за изкачване също с важен при планирането, защото той има отношение към количеството на екипировката и общото тегло на багажа, който ще пренасяте по време на изкачването. Първите два от описаните по-надолу три стила се отнасят за случаите, когато отивате на висок връх. без да имате предварителна аклиматизация.
1. Експедиционен класически. Практикува се от всички агенции и фирми, организиращи изкачвания на върхове над 7000 м. Изграждат се височинни лагери (два. три или четири броя). Палатките се оставят на определените места, зареждат се с храна, гориво, постелки, спални чували. По време на аклиматизацията вие се движите между лагерите с малко багаж и разчитате на това, което вече е изнесено в лагерите. Зареждате само храна и гориво. Стилът е подходящ за големи групи (над шест човека), когато екипите се редуват да преспиват в различните лагери и задължително се прави график за движението. Екипировката е обща (понякога с изключение на спалните чували) и се ползва от всички членове и шерпи/носачи, ако има. Багажът е много и рядко може да бъде евакуиран наведнъж по време на слизането от върха.