ДОКУМЕНТАЦИЯ, ЗАСТРАХОВКИ И СИГУРНОСТ
Ако тръгвате с някоя от българските агенции, които организират изкачвания на върхове, няма да ви се наложи да се занимавате с тази част от подготовката. Те знаят много добре процедурите и от вас ще се искат минимум усилия, за да се сдобиете с всички необходими документи. Ако се организирате сами, е добре да знаете някои ключови моменти за документите, които ще ви трябват за пътуването към върховете.
Таблица 2: Необходими документи и книжа за пътуване с цел изкачване на връх.
Много от върховете се намират в национални паркове, поради което за достъпа до тях се дължи определена фиксирана такса, която с годините се актуализира. В Непал и Пакистан за върховете над определена височина се дължи т.нар. държавна такса за изкачване (Royally Fee) (Таблица 3 и 4). След заплащането i се издава Разрешително за изкачване. В него ясно са посочени ръководителят, имената, възрастта и националността на всички участници, върхът, маршрутът за изкачване и периодът за валидност на разрешителното.
Таблица 3: Такси за изкачване на върхове в Непал през 2016 г.
Таблица 4: Такси за изкачване на върхове в Пакистан през 2016 г.
Процедурата за издаване на разрешителни за трекинг или изкачване на върхове в Непал е доста по-гъвкава и облекчена в сравнение е Пакистан. В непалските Хималаи почти никога няма да усетите кога и къде преминавате през контролен пост. В базовите лагери под върховете никога няма да ви поискат да показвате каквито и да е документи. Условията, при които се развива туризмът в Непал, са рафинирани от много години практика и поправки в правилата, най-често в полза на трекерите и алпинистите. Полицията и армията се намесват само в краен случай. Ситуациите. конто застрашават сигурността на туристите (напр. атаките на маоистите в Непал през 2003-2005 г.), са изключителна рядкост, населението е миролюбиво и усмихнато, така че да се чувствате сигурно.
Обстановката в Пакистан е далеч по-усложнена и променлива. С изключение на Нанга Парбат останалите четири осемхилядника в Каракорум се намират в гранична зона (е Индия и Китай), поради което всички подстъпи и въобще целият район на ледника Балторо, прохода Гондохоро Ла и долината Хуше се контролират от пакистанската армия. Преминава се през множество въоръжени постове и контроли и навсякъде сравняват имената, посочени в Разрешителното, с паспортите на преминаващите. Записват ви в тетрадки и тефтери, понякога ви дават регистрационни картончета, а в по-големите пунктове ви снимат и лицето. Въпреки че всички проверки, свързани с показване или представяне на копия от Разрешителното, са отговорност на обслужващата ви местна агенция, е добре още в самото начало да си направите няколко лични копия или поне да снимате с фотоапарата си цялата документация. Може да се случи по някаква причина да излезете от групата (напр. инцидент, забавяне или разминаване е транспортите и т.н.), при което да ви спрат за проверка и ако нямате документ, където е посочено вашето име, това ще е повод за обяснения, телефонни разговори, забавяне, подкупи и други неприятности. Пресичането на определени провинции (напр. Кохистан) става с ескорт от въоръжен полицай.
Екзекуцията на десет алпинисти в базовия лагер под Нанга Парбат през юни 2013 г. принуди властите да командироват полицаи, които след 2014 г. денонощно охраняват базовия лагер по време на експедиционния сезон. Част от населението на някои райони (най-често извън популярните дестинации) не се държи дружелюбно с преминаващите туристи, но крайностите са рядкост. Въпреки описаните трудности северните части на Пакистан са прекадено пленителни, за да ги отпишете от програмата си за върхове или трекинги. По време на десетте хиляди километра, изминати в Пакистан, и общо прекараните в Каракорум над десет месеца в рамките на пет експедиции никога не съм ставал свидетел или участник в животозастрашаваща ситуация. Контролът в районите с концентрация на туристи се засилва с всяка измината година и все повече си личи, че сигурността на туристите е приоритет номер едно за местните власти.