Какви са предимствата на допълнителния кислород? При подаване на 2.5 литра/мин с кислородна маска над 8000 м се изпитват множество облекчения (Таблица 9).
Таблица 9: Сравнение на основни показатели по време на изкачване на осемхипядници, със и без подаване на допълнителен кислород.
Всички катерачи без кислородни бутилки се изправят пред огромния риск от измръзвания и отоци, често халюцинират и повечето са много по-бавни в придвижването си. Шансът за успех е сравнително малък, а вероятността от нощуване без палатка поради късно прибиране е голяма. Подготовката и опитът са от ключово значение и хората с малък опит може да успеят да се изкачат и да се върнат в рамките на деня само в редки случаи.
Ако за Меснер и Хабелср изкачването на Еверест е било опасна стъпка в непознатото, то днес вече е напълно ясно, че добре аклиматизирани и бързи катерачи могат да изкачат всеки 8000+ връх без допълнителен кислород. И въпреки това 97,5% от изкачванията на Еверест си остават кислородни, като броят на решителните алпинисти е прекадено малък, за да бъде подобаващо забелязан и оценен в морето от катерещите с маска на лицето.
Изследвания и симулационни модели на катерене{23} с маска и бутилка в раницата, настроена на 2,5 литра/мин, на височина на 8848 м ясно показват, че височината на Еверест всъщност се намалява до 6600 м н.в. Дори да допуснем, че в реални условия има голяма загуба на кислород (поради марката и модела на маската, начина на слагаме, замръзването на тръби и други фактори) и до белия дроб на „покорителя“ стига 1,5 литра/мин, височината на Еверест става 7160 м. Така хем се намираш на най-високата точка на Земята, хем всъщност си поне 1600 м по-ниско. Това е като да се надбягвате на стадион с обиколка от 400 м, но финишът на единия да се намира на 400-те метра, а обиколката на другия да свършва на 310-ия метър.
Демонстрация и обучение как се използват маските и бутилките.
Друг проблем с кислородните бутилки е, че много от тях остават по склоновете на върховете.
Погледнато в числа, кислородът определено трябва да се възприема като допинг, който дава редица предимства. Никога не съм катерил с кислород и не мога да преценя всички плюсове и евентуалните минуси от използването му. Факт е обаче, че алпинистите, които стигат до височини над 8000 м, преодоляват редица логиетични и здравословни проблеми, много дни чакане, мръзнене и неудобства по височинните лагери.
Еуфорията от достигането на върха е еднакво силна независимо от двата типа подход, като всяка от страните със сигурност се е раздала докрай, за да стигне толкова високо в облаците.
Всички опити да се определят кислородните изкачвания като „изключително трудни“, „невероятни“ и „рекордни“ постижения би следвало да се приемат с резерви и едно наум. Бих пожелал на покорителитс с маска да направят следващия си опит без бутилка в раницата и ако успеят да се качат, без да реализират загуби (измръзвания на крайници или непланиран бивак), да получат заслужени адмирации и похвали.
ЛИЧЕН ОПИТ С ТРЕНИРОВКИТЕ И АКЛИМАТИЗАЦИЯТА
Още при първото ми излизане над 5000 м (Арарат, 2000 г.) разбрах, че организмът ми понася тази височина без съществени промени в работоспособността. През 2001 г. стигнах до 7300 м на Броуд пик в Каракорум и отново нямах никакви проблеми дори и над 7000 м. Явно беше, че бързата адаптация на организма ми не се дължи само на постоянните тренировки, а е донякъде и гснетически предопределена. По данни на ПСС отряд София{24} слаба височинна поносимост (с проява на главоболие, слабост и повишено кръвно) е относително по-често регистрирана при потърсили помощ туристи от Варна и Бургас в сравнение с туристи от останалите градове в България. Съвсем нормално е хората, които живеят на по-високо (в Княжево, София, съм на 650 м), да имат по-висока вродена издръжливост над 2000 м и по-бърза адаптация към нарастване на височината.
Във всички функционални тестове, в които съм участвал през годините, винаги съм бил класиран някъде около средата. Винаги е имало по-бързи, по-технични и по-силни от мен. Никога по време на тестове не съм заемал челните места по показатели като бързина, брой повторения (напр. набирания, лицеви опори, клекове, обиколки) или издръжливост. Само веднъж, когато бях поставен в изследване на спортни топкатерачи (март 2013 г.), излезе, че те ме биеха по много показатели освен на V02 max теста, където при максимум от 41 (мл/мин/кг) моята стойност като алпинист беше 54.9. Частично успокоение, което прочетох в една от статиите, беше, че „функционалните възможности на алпинистите не гарантират успеха при височинните изкачвания“ (Младенов & Михайлов, 2007).