АТАКАТА
Най-ключовият момент от изкачването на който и да е връх е тактическата организация на финалната атака. Показателите, които можем да анализираме, са следните:
Приключила ли е аклиматизацията? За колко дни имаме прогноза за вятър под 60 км/ч? Осигурени ли са лагерите? Храната и горивото достатъчни ли са? Всички ли участници в екипа се чувстват здрави и еднакво готови?
В идеалния случай за атака на осемхилядник трябва да сте прекарали поне 15 дни в аклиматизационни совалки над базовия лагер. Прогнозата и в най-добрия вариант никога не обещава повече от един до три дни „перфектно“ време. Най-често подходящи за атака са няколко последователни дни, от които един или два са наистина мечтани като условия. Тръгването от базовия към щурмовия лагер се съобразява според бързината, с която се движите по маршрута. Обикновено се прескачат някои от долните лагери, като така се скъсява продължителността на атаката. В деня за тръгване понякога може да вали сняг, да духа вятър и условията въобще да не изглеждат подходящи. Важно е да имате план и да се придържате към него, като го ревизирате според постъпващите данни за промяна в обстановката. Ако се налага изчакване с един ден заради нужда от почивка или влошаване на времето, трябва да изберете по-нисък лагер.
Щурмовият лагер. Колкото по-висок връх катерите, толкова по-малка трябва да е денивелацията от последния лагер до върха. Стигнал съм до заключението, че катеря ли „нисък“ осемхилядник (до 8200 м), щурмовият лагер трябва да се намира на максимум около 7000-7100 м. По време на атаката на осемхилядник е опасно, ако имате да преодолявате повече от 1000 м денивелация. При атака на седемхилядник с височина до 7300 м се чувствам спокойно при тръгване от лагер дори на 5800— 6100 м, т.е. с 1200 1300 м денивелация в деня на атаката. Катеренето без тежка раница е много по-бързо и свободно, така че ако трябва да избирате, се насочете към по-ниските лагери за щурм. До тях се стига поне един-два часа по-рано, осигурява се повече време за почивка и като цяло спите на по-ниско. Разбира се, това важи за бързи и технично добре подготвени катерачи.
Денят на атаката. Почивайки в щурмовия лагер, направете приблизителна сметка колко хоризонтални и колко вертикални метра ви остават до върха. Според вертикалната ви скорост на катерене (в идеалния случай между 100 и 200 м денивелация в час) изчислете колко часа ще ви трябват, за да стигнете върха. Прибавете престоя на върха и предполагаемата продължителност на слизането и ако се налага, коригирайте числата според моментното ви състояние. Часът за тръгване трябва да е съобразен с общата сметка (качване-престой-връх-слизане) плюс резервното време за забавяне по маршрута поради тежки условия (дълбок сняг, силен студ, силен вятър, загубване, прекадена умора или оказване на помощ). В най-добрия случай партньорът, с когото се движите, се намира в същата или по-добра форма от вашата. Абсолютен автогол е да тръгнете с някого, който е значително по-бавен от вас поради по-слаба физическа/ техническа подготовка или прогресираща болест (включително кашлица, гадене, неядене) или болка (колена, гърди, корем). Ако има проблемен участник, обсъдете положението в групата и направете вариант, при който се движите с равностойни партньори или атакувайте соло. Колкото по-висок е върхът или атаката е по-продължителна, толкова по-уверени трябва да сте във вземането на това решение. Щурмовият лагер е мястото, където трябва окончателно да реши те дали искате сигурен връх, или предпочитате да споделите момента на изкачването, триумфа или отстъплението с по-бавен приятел или гадже.
Нощните атаки. Движението през нощта винаги крие рискове от загубване, особено ако сте един от първите за сезона и към върха няма стари бамбукови флагчета или следи от предишни пъртини. По време на първата ми атака на Макалу през май 2016 г, нощта беше толкова черна, че едва като съмна, установих, че няколко часа съм катерил по склон, който не води точно към главния връх. Наложи се да слизам и да траверсирам около 300-400 м, за да вляза в правилния път. За корекция на курса загубих около два часа. Следобеда към 3 ч. все пак стигнах на 150 м под върха, но прецених, че няма да успея. Сутрешното загубване ми коства върха. След като решите с кого тръгвате, трябва да определите часа за събуждане. Следващата стъпка изисква да се отпуснете моментално и да направите всичко възможно, за да потънете в приятни мисли за дома, близките хора, за зелените гори, за горещия пясък, за топлото лятно слънце. В повечето случаи ще спите на пресекулки и с наближаване на ставането някак си ще се будите автоматично. При всяка подготовка за излизане имам планирана точно определена последователност на действията, които съм рафинирал с времето. Почти всичко ми е готово от предната вечер и приготвянето за излизане не отнема повече от 45 минути. Най-много време ми отнема да си обуя котките, без да скъсам дъното на палатката.