След напускане на палатката започнете изкачването с равномерно, бавно темпо. Веднага след като влезете в крачка и ви дойде силата, увеличете скоростта и се старайте да я поддържате равномерна и бърза поне в първите четири-пет часа. Напънете се така, че през първите часове да реализирате възможно най-голяма денивелация и да постигнете най-висока скорост на изкачването. Ако са налични по трасето, запомняйте отличителни белези като камъни, скални ребра, бамбукови флагчета и други точки, по които ще се ориентирате на слизане, в случай че видимостта се влоши. При катерене по снежен склон на всеки час взимайте GPS точка. Пъртината ви може да се затрупа и напълно да изчезне, докато тръгнете да слизате. Не пропускайте периодично да се храните и да пиете топла течност. От време на време хапвайте и по едно лукче. С набирането на височина и приближаването на върха темпото ви е нормално да спадне. Периодично следете часовника си и правете сметка за оставащата денивелация и време до целта. Поддържайте някаква мисъл (напр. някакви сметки, броене на крачки, оценка на разстояния) в мозъка ви, така че да намалите възможността от халюцинации.
Студът като мотиватор. Колкото по-голямо е разстоянието до върха и колкото по-висок е той, толкова повече време ще ви трябва, за да го изкачите. Знам, че съм бърз и дори на най-сериозните и високи върхове не съм тръгвал преди полунощ. Не катеря с пухен костюм и почти винаги ми е студено, докато се изкачвам, особено през нощта. Предимства от по-лекото облекло са:
- По-малък обем и тегло (всичко се побира в една 60-65 л раница).
- Може да ги носите навсякъде (не само в деня на върха).
- Не чувствате ограничения, сякаш се движите в скафандър.
Студът ме стимулира да се движа по-бързо и само веднъж (на Анапурна) съм изпадал в трудно контролируемо треперене. Единственото спасение, за да увелича скоростта, съответно топлината в резултат на движението, беше бързо да започна слизане. Отказах се от атаката и слязох надолу. Стоплих се, починах известно време и качих върха на втория опит.
Върхът. В случай че до 14 ч. следобед не сте стигнали до върха, направете преоценка на оставащото разстояние и разгледайте метеорологичните условия. Ако времето е обещаващо добро, може да продължите катеренето до около 16 ч. Последните метри до върха са винаги много емоционални. Изминавате ги триумфално и след месеци тренировки и напрегнати последни дни най-сетне разбирате, че сте успели. Обикновено сте доста изтощен, за да скачате или викате. Просто сте горе, отпускате се и с огромно облекчение чувствате, че най-накрая сте свършили по-голямата част от задачата. Ако имате късмет и уцелите хубаво време, вятърът е под 40 км/ч и видимостта е добра - значи ще прекарате горе поне 45 минути до един час. На върха обикновено се почива, яде, пие течност, разглежда се целият хоризонт във всички посоки, обаждаме се по радиостанцията или сателитния телефон. Най-много време обаче отнема фотографската документация на изкачването. Задължително трябва да снимате панорамата във всички посоки, да заснемете детайли от връхната точка (флагчета, камъни, пирамиди, триноги) и склоновете надолу отново във всички посоки. Най-важни са снимките, на които трябва ясно да се вижда, че точно вие сте на върха{25}. Предизвикателството с по-голямо. ако сте сами и се налага да организирате всичко със самоснимачка. В идеалния вариант камерата ви се контролира с дистанционно{26} и тогава проблемите ви намаляват значително. За статив се ползва камък, раница, купа лед или сняг. За да съм сигурен в качеството на снимките, в последните години си нося портативен селфистик и на едната щека съм монтирал винт за завиване на камерата (това е най-удобният вариант). Видеото става все по-задължително доказателство, че сте на най-високата точка, така че една 360-градусова панорама няма да ви е излишна.
Слизането. Ако сте опитни с техниките за слизане и сте запазили добър резерв от сила, спускането до щурмовия лагер трябва да отнеме около 40-70% от времето за качване (т.е. ако се качите за десет часа. трябва да можете да слезете за между четири и седем часа). Обикновено се слиза по стъпките или пъртината от изкачването. В случай че условията и количеството сняг позволяват, серпентините се секат напряко. Все по-малко от съвременните алпинисти разчитат само на инстинкта и звездите за намиране на обратния път. Независимо от времето, аз винаги взимам GPS точки на поне пет места по трасето към върха. Ако имам достатъчно батерия, задължително правя и трак на маршрута. В годините, когато не бяхме екипирани с миниатюрни GPS-и в часовниците, винаги съм имал съмнения, че ще успея да намеря правилния път за връщане. На няколко пъти съм се губил и едва съм си намирал лагерите. При дълги изкачвания прибиранията винаги стават на границата на светлото и нощта. В палатката едва имате сили да направите една супа. след което задължително трябва да изпиете поне един аспирин.