Петър Атанасов за стотиците публикувани статии и десетките преведени и издадени книги по алпинизъм, от които сме се вдъхновявали и учили. През февруари 1993 г. Петър редактира и публикува във вестник „Ехо“ първата ми статия за катерачното ни пътешествие със София Фотева.
Николай Петков - за предадения богат опит в планирането, организацията и ръководенето на експедиции в големите планини.
Д-р Нели Огнянова и д-р Теодор Ячев от „Ели Лили – България“ за финансовата и духовната подкрепа през всички тези години съвместна работа.
Деян Петков за многостранната компютърна помощ и прогнозите за времето, които правеха планирането на атаките ми много по-точни и значително повишаваха шансовете ми за успех.
Георги Филипов и Велислава Попова от dnevnik.bg, които вложиха достатъчно усилия, така че информацията за подготовката и хода па експедициите ми да стига навреме и качествено до всички заинтересовани страни.
Екипите на магазините за катерачна и трекинг екипировка „Стената“, „Алпи“, „Екипировка“ и ХСо за всички доставки, съвети и усилия да заминавам винаги с най-доброто налично при тях.
Председателите и членовете на управителния съвет на Българската федерация по катерене и алпинизъм в периода 2001-2016 г., както и на изпълнителния секретар Дора Маринова за цялостната организационна подкрепа за реализация па височинните ми проекти.
Дълбоко признателен съм на всичките ми катерачни и експедиционни партньори, с които съм направил първите стъпки, мръзнали сме заедно по височинните лагери и ледопадите или сме катерили по алпийските стени в България, Алпите и Доломитите: Младен Динков, Петя Колчева, Валерия Цолова, Димитър Цолов, Никола Леваков, Владимир Владов, Марин Мичинов, Михаил Михайлов, Огнян Гьдуларов, Светослав Терзийски, Милена Михайлова, Николай Вълков, Христо Христов, Явор Панов, Кшищоф Кочмарск, Иван Марковски, Димитър Мишев, Виктор С тефанов, Петко Тотев, Иван Темелков, Тихомир Стоянов, Теодор Атанасов, Иван Томов, Жеко Вътев, Мил кана Русева, Станимир Желязков, Иван Грозданов, София Фотева и Янко Голомехов.
Успехите и върховете не биха имали никаква стойност, ако се завръщах в празна къща, така че приносът на семейството ми Радослава Ненова. Явор Петров Тея Петрова, сестра ми Александра, дядо Боян. баща ми Петър и майка ми Ангелина, е огромен и безценен. Те всички знаят, че ако не изкачвам върхове и планини, просто няма да съм аз. Със сигурност всеки път ме изпращат със свито сърце и се радват, когато всичко се развива добре и се връщам навреме. Досега никога не са ми казвали: „Не заминавай“ или „Няма да се справиш“.
С цялото си сърце искам да им дам същата смелост и всеотдайност да преследват това, което ги вдъхновява и прави силни. Само за последната година Ради вече има четири успешно завършени ултрамаратона, Явор редува успехи и загуби в младежките групи на таекуондото, а Тея завършва с отличен успех средното си образование в Швейцария. Не съм поет, за да мога да предам всичките чувства, които изпитвам към тях, но знам, че благодарностите, облечени в думи, не топлят, когато съм далеч.
ПРИЛОЖЕНИЯ
Приложение 1: Изкачени върхове над 5000м (2000-2016 г.).
Приложение 2: Българска федерация по катерене и алпинизъм кратка история и съвременно състояние.
Българският планински клуб е учреден ма 19.11.1929 г. от 18 ентусиазирани планинари, възпитани и израсли като членове на Българското туристическо дружество и Юношеския туристически съюз. Целта на новоучредения клуб е формулирана в член 2 от устава му: „Да работи за пълното завладяване на българските планини и прилагане в тях на истинското планинарство от страна на членовете му“. За постигане на целите членовете на клуба са планирали осъществяването на „високопланински излети, строеж на заслони и хижи, изнасяне на сказки по въпросите на високата планина, издаване на карти и други трудове за планината, в това число и годишник на клуба“. Уставът е демократичен и в него няма политически или народностни ограничения за членство. В него могат да членуват „всички добри и изпитани планинци на 21 години, без различие на народност“. Значката на клуба представлява планински връх, на който е изобразен ледокоп символ на алпийската воля, и въже. Тя играе ролята на членска карта и „член, който се лиши от нея, губи правото си на членство“. През 1935 г. организацията става член на Международната федерация по катерене и алпинизъм (U1AA). През годините името на клуба е сменяно многократно: