Има дни, в които всичко ме изморява, включително онова, което не се е случило.
В момента предстоящото следващата седмица пътуване до Лондон вече ми се струва като голямо усилие.
В деня преди да тръгна се чух с Карла по телефона.
— Каква картичка? Ако видя нещо хубаво, ще ти го взема.
— Аз искам картичка, от толкова време не съм получавала. А ако освен това видиш нещо хубаво, няма да ти се обидя.
— Остави на мен. Каква картичка искаш: със снимка на английската кралица, с лейди Ди или с Чарлс и Камила?
— Предпочитам с изглед от Лондон.
Само Карла може да ми поиска картичка.
В този разговор обсъдихме и него — мъжа, който ме гледаше. Не ми се щеше да се връщам на темата, но въпреки това не успях да се сдържа да споделя с Карла, че се надявах да не попадам в неудобни ситуации. Тя ми каза да не се притеснявам, а по-скоро да помисля кои дрехи да взема, и дори ми напомни за новите ми обувки. Вече се бях сетила за тях, а си бях припомнила и думите на Паоло: „Носи ги, защото ако не си ги слагаш в такива случаи, то кога ще ги обуеш?“.
— Не ми се иска да изглеждам прекалено предизвикателна и агресивна. Останалите може да са с нормални обувки, а аз да им се изтърся с дванайсетсантиметров ток. Знаех си, че никога няма да ги сложа, хвърлих си парите на вятъра, Паоло е прав.
— „Паоло е прав“ са думи, които не звучат добре заедно, а пък какво ти пука за останалите? Прави каквото ти казвам, довери ми се: сложи онези обувки в чантата си.
23 февруари
Лондон е прекрасен. Веднага щом приключиха работните срещи, с Федерика побързахме да се впуснем в шопинг. Купих си пола, блузка, чифт обувки, взех и приятни неща за къщата. Можех да изхарча много повече, но се сдържах и не прекалих. Освен в магазин „Либърти“, където вече бях ходила, се влюбих и в друг, нарича се „Антрополоджи“ и се намира на Риджънт Стрийт, както и в ресторанта, в който се отбихме да пием чай — "Отоленги ", в Нотинг Хил. После се върнахме в хотела за аперитива и вечерята. Беше много разтоварващо, дори не усещах, че съм там по работа.
По време на аперитива, който пихме на крак, той нито ме потърси, нито ме загледа кой знае колко, само разменихме набързо няколко думи, а и аз бях заела отбранителна позиция. Помислих си, че може би негодува, задето не му се бях обадила. Така или иначе, дори не намекна за бележката.
Почувствах се глупачка заради това, че бях придала прекалено голямо значение на неговите погледи. По време на вечерята аз го наблюдавах повече, отколкото той мен. Когато погледите ни се срещаха, ми се усмихваше и вдигаше наздравица в моята посока от своето място. След това продължаваше да говори с други. Щом доловях, че очите му са обърнати към мен, изпитвах известно удоволствие. Видех ли го обаче да разговаря с други жени, почти ревнувах.
После се случи: извърнах се, за да го погледна, а той ме наблюдаваше с различен, дълбок поглед. В този миг ме накара да се почувствам „избрана“, все едно беше решил, че трябва да бъда негова. Почувствах се безусловно желана. Отклоних очи и не се извърнах повече, докато траеше вечерята.
По-късно се преместихме в бара. Той поддържаше духа на компанията на ниво: разсмиваше ни през цялото време и накрая покори всички — както мъже, така и жени. Разбрах, че за него със сигурност не е трудно да прелъсти някоя жена.
Нямам нужда да препрочитам страниците, посветени на пътуването до Лондон. Помня всичко, сякаш беше вчера. Бях пред вратата на стаята си, като чух да идва вторият асансьор и до ушите ми долетя неговият глас:
— Лека нощ, Елена.
Смутих се, но когато се обърна по този начин към мен, ме изненада приятно.
— Не се плаши, не вървя след теб. Стаята ми е до твоята и няма как да не мина оттук.
— Не се плаша.
Напротив, бях уплашена.
Той пристъпи към мен. Застана съвсем близо. Толкова близо, че ароматът му изпълни гърдите ми. Бях малко пийнала и може би поради това чувствах как леко ми се вие свят. Приближи се още повече. Главата ми започна да се замайва.
— Извини ме, че и аз се качих сега, изглежда все едно съм те проследил… Всъщност не е така. Направих го, защото искам да ти кажа нещо.
В този миг се изплаших, че като ме погледне от толкова близо в очите, може да разбере, че и аз го желая.
— Исках да ти направя комплимент за това как ръководеше работата през цялото време и за това как приключи проекта. Надявам се, че отново ще се появи случай да работя с теб. — После внимателно отметна косата ми от лицето. — Лека нощ. — И се отправи към стаята си.