— Ами тогава?
— Не знам. Чувствам само, че не сега е моментът да напусна това място. Колкото до Алберто, дори и да реши да се върне, аз самата вече не желая да сме заедно.
— Много си странна.
— Нека по-скоро да поговорим за мъжа с магнетичния поглед.
— Няма нищо за казване…
— Не, искам да знам всичко. На тебе никой никога не ти харесва, изобщо не забелязваш мъжете край себе си… Не можеш да ме принудиш да сменя темата, даже да ми прережеш гърлото.
Вярно е, че никой никога не ми е харесвал, за разлика от Карла; такава съм си още от момиче. Винаги съм й завиждала за свободата и смелостта да прави онова, което реши, без да й пука за хорското мнение. Бих се радвала да притежавам дори само това нейно качество. Щом срещнеше мъж, който да й харесва, не се замисляше много-много: можеше да си легне с него още същата вечер. А мен никой никога не ме привличаше, даже красавците, по които си падат всички жени. Никога не са ми харесвали красивите мъже. Толкова вечери съм прекарала в разговори на тази тема с приятелките си. Шегуваха се с мен, наричаха ме Светицата, казваха ми да се отпусна, да се наслаждавам на живота, но не ме блазнеше идеята да си легна с човек, който никак не успява да ме заинтригува. Не е нещо, от което бих се почувствала добре. Напротив.
Когато срещнах Паоло, приятелките ми не можеха да разберат какво толкова намирам в него.
— Не пожела да спиш с онзи пич, хвана се с такъв като Паоло. Какво толкова намираш в него?
После, като видяха, че връзката ни е сериозна, спряха да коментират. Спомням си как винаги го оправдавах, когато искаха да обсъдят с мен поведението му.
— Не го ли виждаш, че е мързел? Все нищо не му се прави.
— Не е пламенен тип, спокоен младеж е.
— Поне любите ли се?
— Да. Не непрестанно, за щастие, не е от типа мъже, обладани от мисълта за секс. Характерът му е спокоен.
За известно време му лепнаха прякора Спокойния, защото за всичко го извинявах с това определение. Дори аз не можех да обясня какво толкова намирах в него. Харесваше ми. Точка. Не знам защо. Ако не се беше отпуснал и заседял до такава степен, още щеше да ми харесва. Но не ми допадаше такъв, какъвто бе станал.
— И така, ще ми разкажеш ли за този мистериозен мъж, или не? Цяла вечер избягваш темата и отговорите ти далеч не са задоволителни.
— Защото нямам какво да кажа.
— Елена, добре те познавам, не можеш да ме заблудиш с тези си отговори. Да не искаш да кажеш, че вече не мислиш за него?
— Не. Тоест да, случва ми се да мисля за него. Но знам, че няма да бъде правилно.
— Каква досада! Правилно — неправилно! Цял живот те слушам как повтаряш тези думи. Поне веднъж направи това, което ти идва отвътре. Не си ли любопитна да откриеш защо този мъж е успял да завладее ума ти само с един поглед?
— Разбира се, че съм любопитна, иначе нямаше да се кача по онези стълби, но ще си остане просто любопитство. Колкото и да съм очарована от него, все пак съм омъжена жена.
— Колко си скучна.
— Знам, но нямам намерение да изневерявам на Паоло.
— Виж, да изпиеш едно кафе с някого и да си поприказвате не е изневяра.
— Не се доверявам.
— Страхуваш се да не те изнасили ли?
— Стига си ми се смяла! Имах предвид, че не се доверявам на самата себе си.
— Това е още по-смешно. Знам, че ако отидеш у тях, ще направиш всичко възможно, за да не хлътнеш по него, ще се мъчиш да откриеш какви са му недостатъците. После, дори и да ти е допаднал, ще избягаш, точно както си сторила на стълбите, и ще се откажеш. Както винаги.
— Както винаги ли? Но аз никога не съм се отказвала от който и да е мъж заради Паоло.
— Не говоря за мъже, а по принцип. Обичаш да се отказваш, да се жертваш. Наясно си с това.
— Пак ли ще ми пееш същата песен?
Карла от години поддържа тезата, че използвам отказа като свой актив. Според нея аз правя жертви, за да може на свой ред човекът насреща да се чувства задължен към мен.
— Ако бях на твое място, в този етап от живота си щях да действам. Бих си позволила лукса да видя какво ще се случи. Винаги си вършила това, което останалите смятат за правилно. Позволи си грешка: дай си пространство за грешка и пространство за израстване.
— Какъв си образ… Но щом знам предварително, че е грешка, защо трябва да го правя?
— Грешката сама по себе си няма кой знае какво значение, има значение това какви ставаме след тази грешка, какво влияние ни оказва, как ни променя. Може да станеш една по-добра ти. Кой би могъл да го каже? Хайде, Елена, поне веднъж в живота си направи нещо, дори да няма смисъл.