— За какво ли пък може да ми послужи нещо, за което предварително знам, че е безсмислено?
— Не всичко, което правим в живота си, служи за нещо. Това е игра… Ти, когато играеше като дете, изпитваше ли нужда да знаеш за какво служи?
— Някои глупави постъпки може и да бъдат избегнати.
— Проблемът е, че ти все трябва да разбереш. Мислиш и премисляш, докато не развалиш всичко. Винаги е било по-важно да разбереш, отколкото да чувстваш.
— Да. Между другото, често дори не успявам да разбера.
— Поне веднъж направи нещо за себе си. Току-виж си открила, че има смисъл. И като момиче беше същата. Никога не съм те виждала обладана от съмнения или изпаднала в криза на идентичността. Преди още да научиш коя си, вече знаеше какво искаш. Все едно някой друг го бе избрал вместо теб.
По отношение на това беше напълно права. Винаги съм знаела какъв бих искала да бъде животът ми. Училището, университетът, мъжът, за когото да се омъжа… дори цветът на дивана. Никога не съм променяла представата, която съм имала за себе си.
— Поне веднъж си дай шанса да срещнеш различна част от теб самата, забрави за малко коя мислиш, че си. Виж какво ще стане.
Вярно е, никога не съм искала да разочаровам някого. А през този период от живота си имах чувството, че в крайна сметка това не е послужило за нищо.
— Да поиграем на една игра, Елена: ако в живота ти беше позволено всичко без никакви ограничения, какво би поискала в момента?
— Не знам, трябва да си помисля. А ти?
— Не става, първо ти. Аз после.
— Ако трябва да съм честна, в момента бих си пожелала нещата, които каза ти. Да се събудя някоя сутрин и да отсека „стига, сега е мой ред“, но после няма да знам какво да направя, защото няма да съм разбрала добре за какво се отнася това „стига“… Да, смей се, смей се колкото си щеш, ама е така.
— Не се смея, усмихвам се.
— Бих искала да опитам нещо ново, шеметно. Дори само веднъж.
— Какво би направила? При него ли ще отидеш?
— Не знам. Истината е, че онзи ден бях изключително развълнувана и недоумявам какво щеше да се случи, ако не се бях върнала назад. Но мисля, че е прекалено много за мен. Да кажем, че засега ще ми бъде достатъчно да имам цял един ден само за себе си, без ангажименти и задължения. И тогава ще направя такива неща, каквито другите не очакват от мен. Ще остана в леглото, вместо да се облека и да отида на работа, или ще се кача в колата си и ще отскоча до морето. Без да мисля. Имам огромно желание кожата ми да настръхне, но ме е страх от последствията. И спри да се смееш.
— Смея се, защото те обичам и ме разсмиваш.
— Няма кой знае за какво да се смееш, по-скоро има за какво да плачеш.
Вече бе неин ред да каже какво желае, но ни прекъсна звъненето на телефона. Беше Ана, обаждаше се от Аржентина, на върха на щастието. Току-що бе танцувала с тангеро на осемдесет години.
Онази вечер си легнах щастлива. От дълго време не се бях чувствала така добре.
21 март
Струва ми се странно да пиша в дневника си сутрин. Обаче съм будна от шест. Слязох в кухнята и си направих кафе. Карла спи. Сега всичко е съвършено спокойно и тихо, а през прозореца влиза красива светлина. Кухнята ми харесва. Има много цветни чаши и купички. Харесва ми окачената на стената картина, часовникът над прозореца. Разговорът с Карла ми се отрази чудесно и събуди в мен разнообразни мисли. Тя е най-добрата ми приятелка още от гимназията и мисля, че винаги ще бъде такава. Тя е невероятен, специален, рядък човек. Това, което винаги съм харесвала у нея, е умението й да изгражда отношения на доверие със света, с живота, с хората. Завиждам й за много неща: за смелостта, за силата, за способността да слуша и да казва искрено онова, което мисли. Завиждам й и за дарбата й на готвач и най-вече за таланта й да свири на пиано. Като момиче и аз също ходех на уроци, защото свиренето й ме изпълваше с очарование, но после спрях.
Снощи, като се прибрахме, ми посвири малко. Карла е красива жена, въпреки че напоследък не се грижи много за външния си вид, а когато свири на пиано, лицето й се променя. Става още по-красива.
Помня, веднъж ми каза, че музиката е сред най-важните неща в живота й и винаги й е помагала в трудни моменти. Давала й сила, защитавала я.
— От какво? — попитах я.