За миг отхвърли в небитието причините ми, принципите ми, убежденията ми. Повдигна ме и тръгна към вратата на апартамента си, притисна ме към нея, тя се отвори и влязохме — аз, вкопчена в него, а краката ми не докосваха земята. Отново ме прилепи към стената, този път със сила. Ръката му на тила ми притискаше главата ми към неговата. Неговите устни върху моите.
Просна ме на една маса. Повдигна полата ми, усещах как устните и езикът му ме целуват. Чувствах се неудобно от това, че беше така близо до най-интимната част от мен, и се опитах да го притегля към лицето си, за да го целуна по устата. Очите ми бяха затворени, чух как си откопчава колана. Придърпа ме към себе си и повдигна краката ми. Помислих си, че ще ги разтвори, но той ги притисна плътно един о друг. Проникна в мен. Отворих очи и погледът му се потопи право в моя. Същият този поглед, който ме накара да се почувствам разсъблечена още първия път, когато усетих милувката му върху себе си. Разголена отвътре. Долавях всичко много по-пълно, някак си усилено. Всяко движение. Предварително знаех, че няма да достигна до оргазъм, и започнах да се чудя дали ще го разочаровам с това. Докато в главата ми кръжаха подобни мисли, в един момент, съвсем неочаквано, усетих как ме помита мощна топла вълна, от устата ми се откъсна дълбок вик, който сякаш бях задържала открай време, и свърших.
Той остана в мен, неподвижен. След миг излезе и почувствах течната му топлина върху корема, върху гърдите си.
Това беше нашият пръв път.
24 март
Днес не беше хубав ден. Вчера, след като излязох от апартамента му, постоянни вибрации разтрисаха тялото ми. Чувствах се като във въздушен мехур, откъсната от реалността. Едва докосвах света с връхчетата на стъпалата си и търсех нещо ежедневно, нормално, обичайно, за да остана на земята. Вкопчвах се в познатите движения и действия. Но това усещане продължи за кратко. Колкото повече минаваше времето, колкото повече се изнизваха часовете, толкова по-странно се чувствах. Това, че изпитах такава наслада, ме караше да се чувствам виновна. През нощта, в леглото, не успях да намеря покой. Разбрах, че не мога да се справя в подобна ситуация, че не съм аз, не съм типът жена, която може да има тайна връзка. Ще пазя вечно тайната за случилото се и съм уверена, че няма да се повтори никога, защото не искам това да става. Насладата от преживяното не си заслужава тревогата и неудобството, които ме изпълват в момента. Само да беше възможно да говоря с него, да се чуем по телефона, може би щях да изпитам облекчение, но той сякаш изчезна. Не изпраща съобщения, не се обажда.
Излязох от дома му, без да ми каже, че ще се видим пак. Може би е било само еднократно, нищо повече. Така е по-добре. Въпреки това вчера ми беше толкова хубаво в прегръдките му. Как може нещо така красиво да поражда такова объркване?
В онзи момент от живота си все още изпитвах нуждата да знам как е изживял, как е възприел другият това, което сме направили заедно, за да съумея да го оценя. Фактът, че не ми се обади повече, ме караше да гледам на срещата ни като на не толкова специална, все едно бъдещето би могло да отнеме или да добави нещо към онова, което бяхме изпитали. Трябваха ми години, за да се науча да разпознавам стойността на преживяното в момента, в който ми се случва, а не по това, което става на следващия ден.
Напук на всичките ми мисли и страхове, на следващия ден той ми се обади:
— Исках да ти кажа, че ми беше толкова хубаво, че още не съм спрял да се усмихвам. Кога ще дойдеш пак?
— Не знам, объркана съм. Не очаквах да изпитам онова, което изпитах.
— Добре, но ако решиш да не идваш, ще дойда да те взема аз.
Веднага след разговора осъзнах, че вече не ми беше зле, цялата тежест се бе стопила. Вече не бях същата.
27 март
Днес, когато отидох в дома му, не взех асансьора. Освен обичайно изпитвания от мен страх, имах нужда и да повървя. Докато минавах покрай портиера, се престорих, че говоря по телефона, защото се срамувах от това, което правех. Боях се и да не би в сградата да живее някой мой познат или пък някой познат на Паоло. Спрях за миг пред вратата му. Надявах се сърцето ми да спре да бие като лудо. Запитах се какво ли правя там, пред вратата на един непознат. През изминалите дни непрестанно си бях повтаряла, че не би трябвало да го виждам отново, че подобно поведение не ми е присъщо.
Осъзнавах, че поемам голям риск, при това не само защото можеха да ме разкрият, но въпреки всичко имаше нещо по-силно, което ме привличаше и ме беше отвело там. Докато мислех за всички тези неща, той отвори вратата с усмивка на лицето. Притеснявах се повече от първия път. Без да ми каже нищо, той ме прегърна. Веднага разпознах аромата му. Отпуснах се и се почувствах прекрасно. Няколко минути не промълвихме и дума. Толкова отдавна не ме беше прегръщал мъж така силно и така дълго. Докосна с устни челото ми и го покри с леки целувки, после премина към косата ми, към бузите и накрая към устата. Безпокойството ми окончателно се изпари.