Самотата ме научи да си задавам въпроса какво искам и какво желая. Може да изглежда нещо нормално, но за мен никога не е било така. Научих се да откривам вътре в себе си обхвата и мотивите за своето съществуване. Разбрах, че трябва да искам да бъда такава, каквато ще съм, че не мога повече да живея, за да се харесвам някому, принуждавайки се да бъда такава, каквато не съм. В огледалото в тази къща видях човека, който чувствам, че съм — жена, която бях забравила и избутала встрани, без да го усетя дори. В ума ми се завърнаха спомени от времето, когато бях малка и си мечтаех да променя света. Преоткрих желанието да знам, да познавам, да разбера. Всяко откритие е прекрасен подарък за мен. Вълнувам се, когато прозра нови значения.
В жената, която съм, виждам различно бъдеще.
Една вечер, след преместването, отидох на вечеря у Федерика. След като се нахранихме, й помогнах да си приготви една чанта е багаж, защото щеше да ходи за уикенда в някаква къща за селски туризъм с поредния си приятел. Смеехме се на странните и прекалено освободени комбинации от потничета, миниполи и бельо, които правехме, когато видях нещо, което ми смрази кръвта. Тя извади от едно чекмедже на шкафа козметичен несесер за пътуване — същия, който бях видяла в неговата баня. Мисля, че пребледнях като платно.
Федерика ме погледна.
— Добре ли си? Какво ти е?
— Кажи ми „не“, моля те.
— Какво?
— Не мога да повярвам… кажи ми, че не си била в онзи апартамент.
— За кой апартамент говориш? Плашиш ме така.
— Знаеш прекрасно за какво говоря.
— Елена, стига! Или ми обясни, или престани, лицето ти е страшно разстроено, а не разбирам за какво говориш.
— От колко време имаш този козметичен несесер?
— Какво общо има козметичният несесер?
— От колко време? Кажи ми!
— От месец-два, но какво общо има?
— Кажи ми истината.
— Истината за какво?
— Или ми кажи всичко, или ще прекратя отношенията си с теб. От колко време имаш този козметичен несесер?
— Подари ми го майка ми преди два месеца. Сега обаче престани и ми кажи защо се развълнува толкова много.
— Закълни ми се, че го имаш от два месеца.
— Ако искаш, ще се обадя на майка ми и ще я помоля да ти го потвърди.
Седнах на леглото.
— Добре, вярвам ти. Извинявай.
Мисля, че през онази минута изгубих десет години от живота си.
— Сега ми обясни какво ти става, само да си беше видяла изражението, изкара ми акъла.
Поведението ми беше толкова безумно, че не можех да се измъкна и да не й разкрия причината за него. Разказах й всичко — от бележката, която ми беше оставил в палтото, до момента, в който излязох от дворната врата на онази къща в Тоскана. Даже на Карла не бях разказвала в такива детайли. Онази вечер обаче казах всичко и накрая се почувствах, все едно ми падна камък от сърцето. Дори не знаех, че е там — дадох си сметка едва когато се освободих от него. Докато разказвах и преживявах отново всичко случило се, може би за пръв път разбрах какво е бил този мъж за мен. Значението на нашата среща за моя живот. Почувствах се свободна и погледът ми неочаквано се избистри.