— Моят ли е, или твоят? — попита ме тя.
— Твоят.
Гледах я, докато, облегната на прозореца, говореше със свой приятел и се смееше.
Изглеждаше щастлива и отново беше така лъчезарна, каквато е била винаги, дори малко повече.
Изчаках да приключи с разговора, за да й кажа:
— Знаеш ли, че днес си истински красива? Тази рокля определено ти стои прекрасно.
— Благодаря, купих си я миналата седмица. Веднага щом я видях, се влюбих в нея, бих я носила всеки ден.
Доволна съм, че Карла се връща да живее в Милано, че излезе от кризата, че започна да се грижи повече за себе си, включително за външния си вид.
— Ела с мен оттатък. — Отидохме в спалнята. — Сложила съм на леглото някои неща, които отделих, виж дали има нещо, което да ти харесва.
— Любимата ми рокля! Сигурна ли си, че вече не я искаш?
— Сигурна съм, нарочно не я прибрах, за да ти я дам.
— Помниш, че ми харесва!
— Трудно е да го забравя, повтаряше ми го всеки път, щом ме видеше с нея.
— Открай време съм й хвърлила мерак! Да знаеш, че ако си промениш решението, няма да ти я върна.
— Погледни дали няма да откриеш и още нещо, което да ти харесва. Тук има обувки, фланелки, рокли и пуловери, а там са чантите, коланите и всичко останало. — Карла се приближи до торбичките. — Сложи нещата, които ти харесват, в тази кутия, ще ти ги донеса, след като се преместиш.
— И тази чанта ли не я искаш повече? Сигурна ли си? Прекрасна е.
— Да ти кажа право, не е като да не съм мислила, слагах я и я вадих от кашона три пъти и накрая я оставих там. По-добре я прибери бързо, преди да съм се отметнала.
— Тази трябва да я задържиш, определено си е твоя.
Беше ми трудно да намеря думи, за да изразя щастието, което изпитвах при мисълта, че Карла отново ще живее в Милано. Обзета съм от ентусиазъм и мечти за времето, което ще прекарвам с нея, и за нещата, които ще правим. Връщането й е чудесен подарък.
— Онзи ден си мислех, че мина сума ти време, откакто не сме ходили заедно на кино.
— Цяла вечност — отговори ми тя, загледана в роклята, която вече беше нейна.
Прегърнахме се.
Когато Карла си тръгна, оправих още няколко неща, после рухнах от умора. Нямах желание да местя всички дрехи, натрупани върху леглото, затова реших да спя на дивана. Мисля, че ще го направя и тази нощ.
Сутринта се събудих внезапно от звъненето на телефона.
— Спеше ли?
— Да, на дивана.
— Извинявай.
— Не, добре че ми се обади, имам още куп работи за вършене. Но колко е часът?
— Осем и двайсет.
— Какво правиш буден по това време в неделя?
— Събудих се рано, за да освободя още място за теб и за твоите неща, продължавам да разширявам живота си, за да ти бъде удобно да влезеш в него.
— Да знаеш, че нямам чак толкова много вещи.
— След около час ще ти донеса закуската, ако искаш.
— Добре, чакам те.
28 март
Помня прекрасно момента, в който разбрах, че Никола наистина ми харесва. Виждахме се вече от няколко месеца. Един петък вечер, след като вечеряхме заедно, останах да спя при него. На сутринта го чух да се прибира, събуди ме шумът от оставените на поставката в антрето ключове. Звуци, които се учех да разпознавам. Дойде право в спалнята и за миг се изкуших да се престоря, че спя, за да разбера какво би направил, ако ме завари заспала. Не успях и го посрещнах със сънена усмивка. Той ме погледна също с усмивка. Беше отишъл да купи вестници и кифлички за закуска. Докато ми говореше, се приближи и седна на ръба на леглото, отметна косата ми от лицето и ме целуна, първо по челото, а после и по устата. Понякога стоим безмълвно в продължение на минути и се гледаме в очите, например след като сме се любили, преди да заспим или на събуждане — с лица, опрени о възглавницата. И винаги изпитвам усещането, че в тази тишина дълбока част от всеки от нас прави крачка към другия. Често ми се струва, че думите служат само за да изградят тези мигове на тишина.
Докато отиваше към кухнята, ми подхвърли:
— Ще те оставя да се оправиш на спокойствие. Когато поискаш закуска, ми кажи и аз ще я приготвя.
Протегнах се и останах в леглото, под белия юрган. Разглеждах наоколо, дрехите му, книгите, очилата, лампата, вратовръзката. Не знам колко дълго продължи тази визуална панорамна обиколка на вещите му, знам само, че се чувствах добре, чувствах се на правилното място. Точно в този момент осъзнах, че съм влюбена в него.