— Мамо, кога най-сетне ще спреш да ми купуваш слипове? — измърмори Симоне. — Казвал съм ти, че не искам.
— Ти да мълчиш, все си недоволен.
Стана от масата, отиде в другата стая и се върна с две торбички.
— Искаш ли да си ги сложа сега, докато се храним? Ще ти достави ли удоволствие? — подхвърли иронично братът на Паоло, като остави торбичката на дивана.
Понякога Симоне наистина ме разсмиваше.
Паоло обаче, след като благодари, разгледа внимателно своите слипове отпред и отзад, погледна ме и ме попита:
— Харесват ли ти?
Аз печално кимнах в потвърждение, той ги сгъна, прибра ги в торбичката и я остави близо до входната врата от страх да не я забрави.
По време на обяда свекърва ми продължи да говори за братовчедката, наскоро станала майка, но без да е омъжена.
— Мамо, какво значение има дали ще се оженят, или не? Задай си въпроса дали са щастливи. Тебе какво те интересува?
— Естествено, Симоне, ти си винаги готов да приемеш всичко. Според теб глупави са тези, които се женят. Не разбирам защо да не се оженят сега, когато вече си имат момиченце. Щом като няма значение, тогава да го направят.
— Остави бедните душици на мира. Погледни сестра й, която се омъжи на двайсет и пет години и сега е една бъчва в депресия. Мисли само какво да даде за ядене на децата си, самите те вече като две бъчонки.
— Какво общо има това с брака?
— О, да, знам, знам, никога няма нищо общо…
— А и ще видиш — като откриеш правилната, и ти ще запееш друга песен и ще се ожениш веднага, на мига.
— Можеш да бъдеш сигурна, мамо.
— Е, да, докато продължаваш да излизаш с онези…
— С кои онези? Какво искаш да кажеш?
— Разбра какво имам предвид, не ме карай да го казвам на глас, че днес е неделя, много добре ме разбра. А и папата го каза тази сутрин по време на молитвата — без брак няма семейство.
— Ето, браво, извади и папата от ръкава, че да е пълна картинката. Какво разбира той от брака? Женил ли се е някога? Ако стигаше хората да се оженят, за да станат семейство, щяхме да разрешим световните проблеми. А по отношение на жените, с които излизам, трябва да осъзнаеш, че ако някоя жена не желае да стане съпруга или майка, това не означава, че е лека жена.
— Симоне! Неделя е и сме на масата. Ако баща ти беше тук, нямаше да приказваш така.
И тази неделя, както толкова много други, в които присъстваше и брат му, аз и Паоло говорехме малко, защото Симоне и майка му спореха през цялото време. Пихме кафе и изядохме сладоледената торта, която ние бяхме донесли. Щом приключихме с обяда, се престорих, че искам да й помогна да измие чиниите, но тя ме спря. Не настоях. Симоне пушеше, а майка му повтаряше, че ще направи добре, ако ги откаже или поне ако започне да си купува готови цигари, вместо да си ги свива сам.
— Рано или късно ще й кажа, че не са цигари — прошепна ми той, като ми намигна.
Единственото ми желание беше да се прибера колкото може по-скоро. Преди да тръгнем, Паоло отиде до тоалетната и когато се върна, майка му не пропусна да каже това, което повтаря, откакто я познавам:
— Изгаси ли лампата в тоалетната?
Стигаше човек да излезе от някое помещение, за да го попита дали е изгасил светлината.
Пред асансьора, докато чакахме свекърва ми, Симоне метна на Паоло своята торбичка със слипове с думите:
— Носи и моите. От качествен памук са.
— Нали знаеш, че сега ще караме мама при Марина. Ако види, че си ми дал твоите, ще я заболи.
— Успокой я ти, удава ти се. Чао, тъжните. — Слезе две стъпала и после се обърна към мен: — Тази рокля ти стои добре.
Паоло ме погледна.
— Да, наистина… Стои ти добре.
16 февруари
Всичко е потвърдено: след седмица отиваме да отпразнуваме успеха на проекта в Лондон. През деня ще има работни срещи, а после — аперитив и вечеря.
На следващата сутрин ще си тръгнем. Доволна съм, че ще пътувам, надявам се да ми остане малко време да се разходя из града. Отдавна не съм ходила в Лондон. С Федерика вече съставихме план за бягство преди аперитива. Подготвихме и списък с магазини, които непременно трябва да посетим.
Паоло току-що влезе в спалнята и ме попита с неприятен тон какво толкова пиша в дневника си всяка вечер.