Ръцете ми вече бяха освободени от хватката му и аз зарових пръсти в косата му. Притеглих го към себе си и го целунах с целия копнеж и желание, насъбирани у мен от години. Това беше неговата целувка, специалната, която бях пазила точно за такъв случай. Задържах вкуса му върху езика си, а той наклони глава и проникна по-дълбоко в мен като придърпваше към себе си същността ми, жизнената ми сила.
За пръв път наистина го усещах, без да плувам в море от страст, толкова силна, че почти да ме праща в безсъзнание. Не че ми беше лесно, но имах малко повече контрол, умът ми беше малко по-бистър. Той беше толкова реален. Това не беше сън. Не беше извънтелесно преживяване. Това беше Рейес Фароу, толкова материален, колкото беше възможно, предвид че лежеше в кома на един час път от тук.
Въздухът трептеше около нас като горещина, излъчваща се от пещ. Той изстена и аз му помогнах да се освободим от долнището на пижамата, като го изритах надолу. Той го взе, за миг прекъснал целувката и го запрати по господин Уонг.
После отново беше върху мен като огнено одеяло, пламъци се плъзнаха по момичешките ми места и тялото ми бе обзето от лудешко желание. Ръцете ми се бореха с дрехите му и той се издигна над мен с очи, пияни от грях. Широките му рамене, стена от твърди мускули, бяха покрити с татуировки. Те се движеха като живи и бележеха границите между рая и ада. Бяха до такава степен част от тялото му, че сякаш дишаха заедно с него. Прекарах пръсти по гърдите му, твърди като старинна стомана, после по коравия му като камък корем, който се свиваше под допира на дланите ми.
Накрая ръката ми се спусна още по-надолу към ерекцията, която пръстите ми едва обхващаха. Той остро изпусна дъх и задържа китката ми неподвижна, сякаш се бореше за контрол. Треперещ от желание се отдръпна назад, изправен на колене.
— Исках това да продължи дълго.
Аз пък го исках вътре в мен. Забравила болката в глезена се покачих върху него и стиснах челюст от желанието, лумнало в утробата ми. Той се стегна до плътността на фин мрамор, когато го плъзнах вътре, ръцете му се сключиха около мен и ме обездвижиха. Дадох му минута, като се наслаждавах на твърдостта, изпълваща ме докрай. Дори и напълно неподвижна, бях на ръба на оргазъм и далечното усещане се приближаваше с всеки дъх. Борех се срещу бавенето му, исках да се движа, да свърша. Извих гръб и напрегнах мускулите на краката си, но без резултат. Той ме държеше в непоклатима прегръдка.
После с гърлено стенание ме положи да легна и влезе по-дълбоко в мен с продължителен тласък. Поех голяма глътка въздух в дробовете си, задържах я, когато той се дръпна назад и проникна отново с агонизиращо бавни и влудяващо премерени движения. Измъчва ме в продължение на няколко дълги минути, като спираше точно когато бях на ръба, дръпваше се назад, а аз се вкопчвах в мускулестите му хълбоци и исках още. Започна бавно да ускорява ритъма, като ме подмамваше все по-близко към пъкления огън, пламнал в утробата ми, докато оргазмът не експлодира в мен. Заля ме цяла с продължително бликване на адреналин, докато всяка молекула от тялото ми запулсира. Отметнах глава назад и се понесох на вълната, като потръпвах от мощта й.
Той свърши мигове след мен и втори оргазъм избухна и плъзна по вените ми. Но този беше различен. Беше още по-наситен. По-съществен.
В главата ми изригваха една след друга нажежени до бяло звезди. Оформяха се галактики и видях раждането на вселената. Планети се събираха от разпилян материал под влияние на гравитация, която свързваше елементите по свой каприз. Газове и късове лед ставаха орбитиращи сфери — ярки на фона на черната вечност, а други пронизваха небето с невъзможна скорост.
Видях как се създава Земята и как се оформя магнитосферата й, като осигуряваше на яркото синьо кълбо щит от небето, за да се поддържа живота на него. Видях маса от суша да се разделя на части, видях издигането на ангелите и падението на неколцина. Предвождани от красиво създание, падналите се изпокриха под скали и в цепнатини из вселената, там, където течеше разтопена лава, издигаща се във вълни като земните морета.
Именно тогава, след кратката война между ангелите, бе роден Рейес. Почти идентичен с баща си, той бе създаден от топлината на супернова и изкован от земните стихии. Бързо се издигна сред околните и се превърна във велик и уважаван предводител. Властта му бе надвишавана само от баща му и той командваше милиони войници, един генерал сред крадци, дори по-красив и могъщ от баща си, с ключ към портите на ада, вписан в тялото си.