Ала гордостта на баща му не се поддаваше на смирение. Той искаше небесата. Искаше пълен контрол над всичко живо във вселената. Искаше престола на Бог.
Рейес следваше всяка заповед на баща си, наблюдаваше и изчакваше портал, за да бъде роден на Земята, пряк път към небето, изход от ада. Съвършеният следотърсач, той си проправи път през портите на подземния свят и откри порталите в най-далечни кътчета на вселената.
И тогава видя мен. Колкото и да се опитвах, не можах да видя себе си през неговите очи. Виждах само хиляди светлини, идентични по форма. Но Рейес се взря по-упорито и аз видях една, изтъкана от злато, дъщеря на слънцето, сияйна и искряща. Тя се обърна, видя го и се усмихна. И с Рейес беше свършено.
Когато се върнах със стремителен полет в настоящето, видях Рейес, повдигнат на лакът да ме наблюдава тревожно.
— Нямах намерение да виждаш това — изрече той задавено.
Все още потрепвах от оргазмите, които едва сега се уталожваха.
— Това аз ли бях? — прошепнах смаяна.
Той се отпусна до мен, за да си поеме дъх и отново ме загледа. За пръв път осъзнах, че очите му изглеждат като малки галактики с милиард искрящи звезди.
— Няма да се опиташ отново да избягаш от мен, нали?
Твърде шокирана, за да се усмихна, отвърнах:
— Нима би имало полза?
— Ако знаеше на какво си способна, би могло.
Това беше интересно изказване. Превъртях се настрани с лице към него. Очите му блестяха задоволени и успокоени.
— И на какво точно съм способна?
Той се усмихна и красивото му лице — твърде красиво, за да е човешко — омекна под погледа ми.
— Ако ти кажа, ще изгубя всякакво предимство.
— Аха — промълвих. Едно парче от пъзела вече беше на мястото си. — Типичният генерал с повече фокуси в ръкава си от професионален факир.
Той сведе лице, сякаш засрамен.
— Това беше много отдавна.
Тялото му лъщеше от дребни капчици пот редом с моето и не можех да се въздържа да не се любувам на изящните му очертания. Внезапно забелязах, че целият е покрит с белези, някои мънички, други — не чак толкова. Запитах се дали са резултат от живота му с Ърл Уокър или са от времето, когато е бил генерал в ада.
— Какво имаше предвид преди малко, като каза, че Сатаната те е търсил в минало време?
Той закръжи с пръст около пъпа ми и по тялото ми отново плъзнаха сладки тръпки.
— Имах предвид, че вече не ме търси.
— Отказа ли се? — попитах с надежда.
— Не. Намери ме.
Зяпнах от изненада и тревога.
— Но това не е ли лошо?
— Много.
Седнах, за да виждам лицето му по-добре.
— Тогава трябва да се скриеш пак. Отиди пак, където беше преди, и хубаво се скрий.
Но вече го бях изгубила. Нещо извън моя сетивен обхват бе грабнало вниманието му. Мигом скочи на крака, обвит в черната мантия с качулка. Огледах наоколо, но онова, което виждаше той, остана недостъпно за мен. Притесних се, особено с оглед на картините, на които току-що бях станала свидетел.
— Рейес — прошепнах, но преди още да съм изрекла името му, той беше пред мен и затули устата ми с ръка.
Мантията му погъделичка кожата ми и я наелектризира. С горящи очи той премина във флуидната си форма и за кратко съществуваше едновременно на две плоскости. След миг свали ръка и на нейно място постави устата си. Даде ми целувка, от която потреперих, въпреки ограждащата ме топлина.
— Помни — каза той, преди да изчезне. — Ако те намерят, ще имат достъп до всичко, което е свято. Порталите трябва да останат скрити на всяка цена.
Преглътнах мъчително, тъй като гласът му бе пропит с настойчива тъга.
— Какво значи на всяка цена? — попитах, като почти знаех отговора, преди той да ми го каже.
— Ако те открият, трябва да прекъсна жизнената ти сила, да затворя портала.
Прониза ме шок като мълния.
— Тоест?
Той притисна чело към моето и затвори очи, преди да промълви:
— Ще трябва да те убия.
Разпиля се и изчезна с последна милувка върху кожата ми и по косата ми, докато и тя отлетя. За пръв път в живота си знаех какво е заложено на карта. Вече имах отговорите, които бях търсила. И все пак не можех да не се чувствам донякъде предадена, макар че само себе си можех да обвинявам.
Знаех си, че да въртиш любов със сина на Сатаната не е на добро.