— Слухове, нали знаеш как е. — Тафт очевидно знаеше всичко за мен от другите деца на площадката. Беше ясно, че се стараеше да сведе разговора с мен до минимум, но любопитството не ми даваше мира. — Умирало ли е момиченце около теб наскоро? Русоляво?
Втренчи се в мен, сякаш от устата ми се стичаше слюнка и бях кривогледа. За всеки случай обърсах подутата част от лицето си.
— Не. — После се замисли. — Малко русо момиче умря при едно от повикванията ми преди около месец. Оказах й първа помощ, но бяхме пристигнали твърде късно. Много потискаща история.
— Сигурна съм, че е така. Съжалявам.
— Не е ли върхът? — въздъхна момичето.
Аз изсумтях.
— Какво? — попита той.
— Нищо. Мислех си колко ли е трудно да се понесе.
— Слушай, кучко…
Съсредоточих всяка фибра от тялото си в усилие да не се опуля стъписано. На живите им се струва странно, щом реагираш на нещо, което те не чуват или не виждат. Погледнах към момичето, като се преструвах, че се интересувам от пейзажа навън и повдигнах въпросително вежди.
— Няма да го получиш, ясно ли е? — каза тя иззад преградната мрежа.
— Ъхъ — отроних аз.
Полицай Тафт ме изгледа.
— Хубав квартал.
— Да.
— Ще ти измъкна зъркелите от грозната мутра.
Грозна ли? Беше време за номера с мобилния телефон. Взех да ровя из чантата си и поясних:
— Мисля, че усетих телефонът ми да вибрира. Ало?
— На твое място бих се отказала от брокатения грим. Не помага.
— Не нося брокат…
— Стига си го зяпала. Той заслужава някоя по-хубава.
— Виж, сладурче — казах, като продължих да се преструвам, че се наслаждавам на квартала с надеждата да не изглеждам, сякаш говоря на мъртвец на задната седалка. — Имам си свои собствени проблеми във връзка с човек, който не може да ми принадлежи. Ясно ли е?
Тя скри юмруци под обутите си в пижама бедра и се втренчи в мен.
— Само те предупреждавам, кучко.
— Спри да ме наричаш така, малка…
Забелязах, че Тафт смръщи загрижено вежди.
— Връзки — казах аз и се засмях. Разбира се, номерът с телефона минава, ако звукът ви е изключен. Докато обяснявах на събеседничката си, че трябва да потърси светлината, от телефона ми зазвуча Петата симфония на Бетовен, което значеше, че се обажда чичо ми Боб. Едва не изпуснах апарата. — Предишното повикване явно е прекъснало. — Дори не коментирах факта, че по собствените ми думи телефонът ми беше на вибрации само преди секунди.
Полтъргайстът се изхили от задната седалка. Откъде се беше появило това дете, дявол го взел? После ми просветна. Може би именно там беше проблемът. Може би тя наистина беше от ада.
— Ало? — казах аз.
— Искаш да тръгна към светлината, за да му се пуснеш — изсъска детето демон.
— Изобщо не искам това.
— Добре — отговори чичо Боб с озадачен тон. — Вече няма да ти казвам „Здравей“.
— Извинявай, чичо Боб, помислих те за друг.
— Често ме бъркат с Том Селек.
Тафт се оживи.
— Дали чичо ти иска нещо? Кафе? Капучино?
Да се подмазваш е толкова немъжествено.
— Някой трябва да роди незаконното му дете. Проявяваш ли интерес? — отвърнах му.
Той стисна устни в права линия и насочи вниманието си обратно към пътя.
Добре. Признавам. Това беше грубо. И детето демон от задната седалка също мислеше така. Замахна към мен.
Засмях се и избегнах юмрука, като уж случайно, ама нарочно, изпуснах балсама си за устни на пода.
— Ще приема това за съгласие — каза чичо Боб.
— Добре, ще бъда в офиса си в девет часа. Ще мина през къщи да хапна нещо и отивам право там.
— Благодаря, хлапе. Ти добре ли си?
— Аз ли? То се знае — отговорих, докато златокосият демон се опитваше да докопа очите ми. Някак си изпадна от колата между „Карлайл“ и „Сан Матео“. — Но трябва да отбележа, чичо Боб, че наскоро открих защо някои животински видове изяждат малките си.
Глава 4
„Обичам деца, но едва ли ще мога да изям цяло.“
Тревожех се, че детето демон ще ме последва до апартамента ми и ще продължи с ужасиите си, затова се уверих, че го няма никъде, преди да се кача в Мизъри и да се отправя към дома. За всеки случай влязох като хала в апартамента, поздравих набързо господин Уонг и взех да ровя в къта си за развлечения, за да извадя цялото си оборудване за екзорсизъм. Държа го в къта за развлечения, защото кое може да е по-развлекателно от екзорсизма?