— Как се казваш?
— Колко грубо от моя страна — отвърна той, изправи се и тръгна към мен с протегната ръка. — Аз съм Патрик. Патрик Зюсман Трети.
Спря и се втренчи в ръката си, после ме погледна като теле.
— Предполагам, че едва ли ще можем…
Поех я и стиснах здраво.
— Всъщност, Патрик Зюсман Трети, да, ще можем.
Той събра вежди.
— Не разбирам.
— Това е положението — заявих му и влязох в банята, — не си единствения.
Докато затварях вратата чух, че Патрик Зюсман Трети най-после се шашна.
— О, боже, той се рее.
Под душа се усетих като в рай, изпълнен с топъл шоколадов сироп. Парата и водата ме обгърнаха, докато правех инвентаризация на мускулите си и мислено отбелязвах със звездичка онези, които ме боляха.
Левият ми бицепс определено изискваше звездичка, което беше логично. Онзи гадняр в бара миналата вечер ми беше извил ръката с очевидното намерение да я изтръгне. Понякога да си частен детектив означава да се разправяш с не особено изискани членове на обществото, като например агресивен съпруг на клиентка.
След това проверих цялата си дясна страна. Да, болеше ме. Звездичка. Вероятно резултат от падането ми върху джубокса. Гъвкавост и грациозност не са ми присъщи.
Ляв хълбок — звездичка. За него нямам спомен.
Лява ръка под лакътя — две звездички. Най-вероятно е пострадала, като блокирах замахването на гадняра.
И, естествено, лявата ми буза и челюстта — с четири звездички, там блокажът ми се бе оказал напълно неуспешен. Просто гаднярът бе твърде силен и бърз, а ударът бе дошъл твърде неочаквано. Свлякох се като пияна каубойка, която се опитва да танцува кадрил1 на „Металика“.
Конфузно? Да. Но и поучително, колкото и да е странно. До този момент не бяха ме нокаутирали. Мислех, че повече ще боли. Когато те повалят в безсъзнание, болката се появява чак по-късно. Но пък тогава е яка и безмилостна.
Все пак бях преживяла нощта без трайно увреждане. Това винаги е добър знак.
Докато се опитвах да облекча болката във врата си, мислите ми се върнаха към скорошния сън — същия, който сънувах всяка нощ в продължение на месец. Ставаше ми все по-трудно да се преборя с остатъчните спомени след събуждането си, със запазилото се усещане за докосване, със замъгляващото ума желание. Всяка нощ в съня ми един мъж излизаше от тъмните дълбини на съзнанието ми, сякаш ме бе чакал да заспя. Устата му — плътна, мъжествена — изгаряше плътта ми. Езикът му, като пламък върху кожата ми, изпращаше мънички искри по цялото ми тяло. После той се навеждаше в посока юг, тогава раят се отваряше и зазвучаваше хорово алилуя в съвършена звънка хармония.
Отначало сънищата започнаха кротко. Докосване. Целувка, лека като полъх. Едва доловима усмивка и откриване на красота там, където въобще не бях я очаквала. После сънищата се разраснаха и придобиха плашеща мощ. За пръв път в живота си изживявах оргазъм насън. И то неведнъж. През последния месец ми се беше случвало почти всяка нощ. Под ръцете — и други телесни части — на сънуван любовник, който не можех да видя изцяло. И все пак знаех, че той е върхът на чувствеността и на мъжкия магнетизъм. Също така знаех, че ми напомня някого.
Досещах се, че някой насилствено прониква в сънищата ми. Но кой беше той? През целия си живот съм имала способността да виждам покойници. Все пак бях роден жътвар на души, макар да открих този скъпоценен дар чак в гимназията. При все това мъртвите никога не бяха успявали да влизат в сънищата ми, да ме карат да трептя като струна, да се гърча и, признавам си, да умолявам.
Що се отнася до способността ми, в нея няма нищо толкова специално. Мъртвите съществуват на една равнина, а човешката раса — на друга. А аз — дали поради случаен инцидент, божествена намеса или психично разстройство — съществувам и на двете. Може да се каже, че съм феномен, но всичко е доста простичко. Няма трансове, нито кристални кълба, нито тунел, преместващ мъртвите от едно ниво в друго. Само едно момиче, неколцина духове и цялата човешка раса. По-елементарно, здраве му кажи.
И все пак той беше нещо повече, нещо… немъртво. Поне такъв ми изглеждаше. Мъжът от сънищата ми излъчваше топлина. Мъртъвците са студени, също като по филмите. Присъствието им прави дъхът ти замъглен, кара те да потреперваш, изправя косата ти. Докато мъжът от сънищата ми, мургавият прелъстител, към когото се бях пристрастила, беше същинска пещ. Беше като врял душ, който ме заливаше цяла — сладостен и болезнен и навсякъде едновременно.