Докато Магда вървеше към покоите си, смръщените войници се разпръснаха, за да завардят коридора от двете му страни.
Тя погледна през рамо.
— Нима очаквате неприятности тук, в Кулата, Господарю Рал?
— От това, което виждам, Кулата е не по-безопасно място от което и да е друго напоследък — отвърна загадъчно той.
Магда се намръщи.
— И какво по-точно виждате, ако мога да попитам?
— Откакто пристигнахме, трима мъже загинаха.
Магда се спря и се обърна, посрещна я мрачното му изражение.
— Загинали? Тук, в Кулата? Но как?
Той пъхна палец в оръжейния си колан.
— Единия го открихме в коридора, умрял от стотици прободни рани. Вторият почина в съня си, без да открием причина. А третият мистериозно падна от високо.
И Магда почти бе паднала от високо. Все още се чувстваше странно объркана, сякаш едва сега се откопчваше от хватката на ужасяващ отвъден кошмар, а не просто момент на слабост заради голямата й скръб.
— Може би мъжът, който е бил прободен, се е сбил с грешните хора за нещо? — предположи тя.
— Смъртта и на тримата може да бъде обяснена, ако човек се постарае — добави той, но беше ясно, че не вярва в тези обяснения.
Магда се опита да се успокои и да продължи по пътя си под погледите на извисяващите се над главата й смълчани войници. Не й харесваше да приема Кулата за място, където се спотайват мрачни сили. Но Баракус също се бе притеснявал заради смъртни случаи в Кулата, които му се бяха сторили подозрителни.
Освен това той самият беше загинал в Кулата. Смълчаната Кула за малко да стане свидетел как Магда тръгва подире му, сполетяна от ужасяваща смърт върху скалите долу.
Тя започваше да осъзнава, че смъртта на съпруга й има по-дълбоко значение, отколкото бе мислила първоначално. Вече не й изглеждаше обикновено самоубийство. Бележката в джоба й — последното му съобщение до нея — определено даваше да се разбере, че има нещо повече под повърхността на нещата.
При толкова много хора, които живееха и работеха в Кулата, и на фона на бушуващата война, без изобщо да става дума за родените с дарбата, които боравеха с изключително опасна магия в опит да създадат оръжия, с които да отблъснат ордите от Стария свят, не беше толкова изненадващо, че хората в Кулата измират. Тримата мъже на Господаря Рал не бяха единствените необяснени смъртни случаи, за които бе чула. А и, от друга страна, понякога се случваше и здраво бебе да умре.
Тези смъртни случаи не доказваха, че зад стените на Кулата се вихри злокобна сила, макар Магда да бе наясно, че мнозина го вярват. Смъртта обаче е част от живота. Няма как да има живот, ако смъртта не хвърля сянката си върху него.
Магда отключи тежката врата и я разтвори широко и гостоприемно, докато влизаше. Двамата огромни стражи последваха Господаря Рал в стаята, а след това затвориха вратата и заеха позиции от двете й страни, като забиха в пода крака, леко раздалечени, и със сключени отзад на гърба длани.
Магда посочи двете канари.
— Не казахте ли, че искате да поговорим насаме?
Алрик Рал погледна мъжете и разбра намека й.
— Ние говорим насаме. Това са моите лични телохранители.
— Магьосник, на когото са нужни мускули?
— Магията не осигурява безопасност, лейди Сеарус. Вашият съпруг със сигурност ви е казал поне това.
— Какво искате да кажете?
— В земя на слепци зрението е предимство. Но когато всички виждат, то вече не предлага кой знае каква изгода. Сред родените с дарбата способността да използваш магия по собствена воля не е оръжие, което те прави изключителен и в никакъв случай не те прави неуязвим. Магията на едного може да се бори с магията на другите, така че да си роден с дарбата само по себе си не те прави всемогъщ, нито пък ти гарантира безопасност.
Алрик Рал се обърна, протегна се и запрати огнено кълбо към фитилите на лампите, поставени на близките маси, а също и към десетина свещи в метален свещник.
— Да не говорим, че и магията си има своите последствия.
След като освети пътя напред, той влезе още по-навътре в тихата стая и заразглежда колекцията книги в дърворезбованата орехова библиотека, изправена отдясно на стената. Беше отпуснал ръка върху сребърната дръжка на един нож, препасан в колана му, докато се движеше пред лавиците, като от време на време се спираше, за да погледне томовете зад стъклената вратичка. Приведе се, докато четеше заглавията.