— Освен това — добави той, когато най-накрая се изправи и изпъна широките си рамене — всички ние сме от плът и кръв, един най-обикновен нож е достатъчен да ми пререже гърлото, както и твоето, при това без да е намесена каквато и да било магия.
— Разбирам. Баракус не се изрази точно по този начин, но съм го чувала да говори подобни неща. Веднъж ми каза, че хората, родени без дарбата, дават мило и драго да се сдобият с нея, тъй като погрешно вярват, че тя ще ги предпази или ще им помогне да печелят битки, без да осъзнават, че дарбата предлага само една неустановена, непрекъснато нагнетяваща се форма на безизходица. Май така и не разбирах напълно какво има предвид, докато не чух твоето обяснение.
Алрик Рал кимна, все още вгледан в книгите.
— Накратко, всичко опира до равновесието на силите. Дори сега, докато говорим, много способни магове тук и в Стария свят разработват нови форми на магия, които да им осигурят преднина във войната. И двете страни се опитват да използват смъртоносни оръжия, създадени от родените с дарбата с надеждата, че ще открият оръжието, което противниковата страна няма да може да надвие.
Ако сполучим да го направим ние, ще обърнем хода на войната и ще оцелеем. Успеят ли те, ще ни поробят, а може и да ни изтребят.
Магда огледа празните си покои с беглото усещане, че започва да схваща нещата.
— Като съпруга на Първия магьосник често съм слушала за тези притеснения.
Щом свърши с прегледа на книгите, Господарят Рал отново се изправи пред нея.
— Затова съм тук. Равновесието на силите се е изместило. В момента сме на ръба на унищожението.
Девета глава
— НОВИНИТЕ СА ПЛАШЕЩИ. — Обезсърчена, Магда бавно поклати глава. — Но се страхувам, че не мога да ти помогна кой знае как. Аз не притежавам дарбата.
Алрик Рал забави крачка, докато обмисляше отговора си.
— С Баракус работехме върху нещо заедно — каза той накрая. — Аз вършех моята част, докато той се занимаваше с друго нещо. Трябва да разбера дали е успял да осъществи замисъла ни, но не ми остана време да разговарям с него. — Той се обърна. — И сега, когато Баракус вече го няма, се надявам ти да можеш да ми помогнеш с онова, което трябва да се направи.
Магда по навик се пресегна да отмести косата от рамото си, но установи, че няма какво да отмести, понеже косата й е едва до раменете. Отпусна ръка.
— Съжалявам, Господарю Рал, но не зная каква помощ бих могла да окажа.
— Познаваш хора от вътрешните кръгове на силата тук, в Кулата. Знаеш кой би те изслушал. Можеш да говориш пред Съвета. Можеш да ми помогнеш да ги убедя, да приемат предупреждението ми сериозно. Това би било добро начало.
— Да говоря пред Съвета? Съветът няма да ме изслуша.
— Разбира се, че ще те изслушат. Ти си най-близо до думите на Баракус за тях.
— Думите на Баракус? — Магда поклати глава. — Аз вече не съм съпругата на Първия магьосник, вече нямам права да се изправя пред Съвета, нито където и да било другаде във връзка с този въпрос. — Тя изтегли кичур от късата си коса и го задържа така, че той да го види. — Мъжете от Съвета отрязаха косата ми, за да е видно за всички.
— Кой се интересува от дължината на косата ти? Баракус може и да е мъртъв, но ти все още си съпруга на Първия магьосник. Неговата смърт не променя факта, че ти го познаваше по-добре от всеки или че той ти вярваше. Доверяваше ти се, зная го — сам ми е казвал. Казваше, че понеже не притежаваш дарбата, си най-добрият му слушател.
— Баракус е мъртъв. — Магда отвърна поглед от сините очи на мъжа. — Съветът скоро ще излъчи негов заместник. След като той вече не е сред живите, аз нямам никакъв статут. Затова отрязаха косата ми. Това е древен обичай сред хората от Средната земя. Дължината на женската коса показва нейното положение. Това е красноречив знак за всички тук, в Средната земя, и особено в Кулата. Кулата е седалището на силата на Средната земя, така че всички въпроси, свързани с ранг, влияние или сила, винаги са от значение.
Той нетърпеливо махна с ръка.
— Зная за обичая. Абсурден е. Разбирам, че жалките хора обръщат внимание на подобни банални неща, когато определят кой къде да седне по време на банкет, но като изключим това, е безполезен. Въпросът е сериозен. Какво значение има дължината на косата, когато става въпрос за проблеми, свързани с живота и смъртта?
— Тук, в Средната земя, всичко е свързано с това. Съпругът ми, който приживе ми осигури положението, е вече мъртъв. Това означава, че в момента се намирам там, където бях преди брака си. Не е по мой избор, просто така стоят нещата.