След като усети как планът й започва да се оформя, я обзе спокойствие и решителност. Знаеше какво трябва да направи.
— А каква да бъде материята, лейди Сеарус? — попита шивачката.
На два от диваните бяха разположени десетки топове платове. Имаше красиви щампи и богато разнообразие от цветове, и екзотични тъкани с преливащи се нюанси. Отделно бяха натрупани метри дантела от всякакъв вид.
Но Магда видя подходящия плат още в първия миг.
От нейна гледна точка сред богатото разнообразие от платове и материи имаше само един подходящ. Не искаше никой друг.
Посочи семпла коприна.
— Ето тази.
Жената вдигна поглед. Тревогата моментално се върна на лицето й.
— Сигурна ли сте, господарке? Господарят Лотаин спомена, че не е добре роклята да бъде бяла.
— Сигурна съм, че е имал предвид искрящо бяло. Това тук леко тъмнее. Той просто не иска роклята да бъде ослепително бяла, това е.
Освен това бъдещият ми съпруг няма да е този, който ще носи роклята. Ще я нося аз. Това си е моят ден. Искам да изглеждам възможно най-добре. — Магда се усмихна топло и се постара жените да разберат, че това е окончателното й решение. — Според мен този леко кремав бял плат е идеален за случая, не мислите ли? Харесва ми лъскавината му. Няма друг такъв. Красив е. Харесва ми. Ще е идеален за целта.
— За целта?
— Моето прераждане.
Жената примигна. Другите, докато грабваха ножиците и приготвяха всички игли и конци, се спогледаха, но не казаха нищо.
— Прераждане ли, господарке? — каза първата жена.
— Да — кимна и пръстите й се откъснаха от лъскавата коприна, а погледът й се върна върху втренчената в нея жена. — Това ще бъде прераждането ми в нов човек. Бракът е промяна от необвързана жена в жена, отдадена на желанията на съпруга си, не е ли така? Така че, след като ще се прераждам в нов човек, значи роклята отговаря на целта.
Шивачката се усмихна, макар по лицето й все още да имаше известна тревога.
— Разбирам ви, господарке.
— Имате всичките ми мерки, нали? Значи приключихме. Това ли е всичко, от което имате нужда?
— Да, господарке.
— Добре. Имах доста тежък ден. Нужен ми е здрав сън, за да се подготвя за големия ден утре. За прераждането си, така да се каже.
Жената, все още изпълнена с колебания, вдигна пръст, преди Магда да се отдалечи.
— Господарке, относно деколтето. Господарят Лотаин каза изрично, че иска роклята да разкрива достатъчно. Не бих противоречала на желанието ви, но…
— Ами тогава недей. Бъдещият ми съпруг в своето нетърпение просто леко избързва. Ще почака. — Няколко от жените се изкикотиха. — Надявам се, че ще ми ушиеш роклята, която ти нарисувах.
Усмивката на шивачката грейна.
— Да, господарке. Разбира се. Имаме всичко необходимо. Роклята ще стане точно по вашия модел, кълна се. Ще я довършим и ще я оставим тук, в стаята ви, след което ще си тръгнем. Няма да нарушим покоя ви.
Магда се усмихна насила. Докосна с благодарност рамото на жената.
— Благодаря ви, дами. В такъв случай, лека нощ.
На път за вътрешната спалня Магда напипа сгънатата бележка в джоба си, заедно с няколкото глинени фигурки. Беше заклинанието за притегляне, което й направи Мерит.
Постоя така, втренчена в хартийката в ръката си, малките фигурки се носеха във въздуха над дланта й. Мислеше.
Накрая прибра всичко обратно в джоба си и влезе в спалнята.
— Лека нощ, дами — каза още веднъж и дръпна резето на двукрилата врата.
Осемдесет и втора глава
ЛОТАИН БЕ РАЗПОРЕДИЛ на хората си да останат в коридора пред жилището цяла нощ, за да не може никой да влезе при Магда, нито пък тя да излезе. Разбира се, всички гвардейци бяха чували историите за тази част на Кулата. Войниците в зелени туники, които я бяха съпроводили обратно до покоите й, бяха наясно, че единственият път, по който Магда би могла да излезе от апартамента, е през тази врата в охранявания коридор.
Тъй като знаеха, че тя няма начин да се промъкне покрай тях, й се струваше малко вероятно да започнат да надничат в жилището, камо ли в спалната й. Лотаин я желаеше. Войниците нямаше да рискуват да събудят подозренията на началника си относно това какво правят вътре с бъдещата му жена. Магда беше относително спокойна, че те ще бъдат навън на пост, но не биха влезли вътре без изрична заповед.