Господарят Рал се приближи зад нея.
— Според теб защо стана съпруга на Първия магьосник Баракус? Мислиш ли, че Баракус би взел слаба, маловажна съпруга?
— Ами…
— Ти стана съпруга на Първия магьосник, защото единствено ти бе достойна да си негова съпруга. Нима искаш да кажеш, че Баракус, Първият магьосник, би се женил за слаба жена? Ожени се за теб, защото си силна.
— Ласкаеш ме, Господарю Рал, но се опасявам, че това просто не е вярно. Бях никоя, когато се срещнахме, и сега, когато него вече го няма, отново съм никоя.
Той изглеждаше искрено разочарован от думите й. Огънят в погледа му угасна. Изражението му помръкна.
— Ти бе негова съпруга, така че вероятно си го познавала по-добре от всеки друг. — Той поклати глава с дълбока тъга. — Признавам, че съм обезкуражен от новините, че Баракус не се оказа мъжът, за когото го мислех, а вместо това се оказа нищо по-различно от обикновен глупак, както повечето обикновени мъже.
— Обикновен глупак? Какво говориш?
Той вдигна ръка, а после я отпусна.
— Още от началото ми хвърляше пясък в очите. Ти ме накара да прозра неприятната истина. Винаги съм мислел, че е интелигентен и силен, но се оказа, че Баракус е бил просто обикновен човек с ограничен ум, който се е оженил за проста жена от низините, само защото тя му е намигнала.
Очевидно си се появила в момент на слабост, изчеткала си мъжката му гордост с малко женски хитрости и просто ей така си спечелила мъж с положение. Сега ми става ясно, че явно е бил твърде неуверен и е мислел, че жена със съответното положение не би проявила интерес към него, така че е бил склонен да се примири с липсата ти на положение, в замяна на чувствата ти. Значи излиза, че не е бил толкова силен характер, както съм се заблуждавал.
Сега разбирам, че като се е оженил за теб, е прикрил неувереността си в отношенията с жените. Вече ми е ясно, че е бил готов да се задоми за първата що-годе подходяща, която си е разлюляла задника пред слабоумния му поглед.
Броени секунди по-късно Магда вече бе насочила острието на ножа си и го държеше неподвижно на косъм от гърлото му.
— Няма да стоя и да слушам как обиждаш праведен мъж, който дори не е тук, за да се защити — изръмжа тя.
— Очевидно старият ми приятел Баракус е научил жена си, която е един никой, как да си служи с оръжие.
— Горе-долу — потвърди тя. — Кажи на онези двамата, че ако направят и една крачка, ще дишаш през нещо друго, не през мръсната си уста.
Всъщност тя знаеше много повече за оръжията. Баракус бе използвал дарбата си, за да й помогне да ги изучи в детайли. Обясни й, че като съпруга на Първия магьосник тя винаги ще бъде нечия цел. Искаше да я научи да се защитава сама, когато той не е наоколо.
— Не мога да повярвам, че те е смятал за приятел. Мисля, че е крайно време да се връщаш обратно в Д'Харанските земи. Искам ти и мизерната ти войска да се ометете още утре сутрин. Ясно ли е?
Мъжът зад върха на острието й се усмихваше коварно, като в същото време правеше знаци на стражите до вратата да останат по местата си. Магда се изненада от усмивката му, но гневът й я държеше нащрек и я накара да задържи ножа си на мястото му.
— Какво е това? Една незначителна женица без благородно потекло, с къса коса, без положение, на която й стиска да заповядва на мен, Господаря Рап, какво да правя и какво не? Какво ти дава право да говориш така на властелина на Д'Хара, на мъжа, който ръководи армията пред покоите ти и телохранителите вътре в тази стая? Как смееш да си мислиш, че е допустимо да ми говориш с този тон? От къде на къде ти, нищожество, жена без статут, смееш да си въобразяваш, че имаш това право?
— Това право? — Магда беснееше.
Но после забеляза закачливия блясък в очите му и разбра, че я е изиграл. Ядът й отшумя. Внезапно се почувства глупаво. Не можа да се възпре и избухна в смях.
Магда сведе глава в знак на преувеличено уважение.
— Изглежда Господарят Рал не е така глупав, както твърдят някои от Съвета.
Той се ухили широко.
— Магда, с Баракус се знаем доста преди той да те срещне. Бил съм се рамо до рамо с този човек. Познавах го добре. Не беше от мъжете, които биха обикнали слабохарактерна жена. Когато те е срещнал, едва ли е обърнал внимание на дължината на косата ти, нито пък на положението ти в обществото, нали?
При спомена за първата им среща Магда тръсна глава. Той изобщо не забеляза косата й. Погледна я в очите и я попита как се казва.
— Интересуваше го само характерът ти. Интересуваше го коя си всъщност. Баракус беше властен мъж. Можеше да го впечатли само човек със сила и темперамент, съответни на неговите. Можеше да има всяка жена, която пожелае — зная го, защото имаше доста кандидатки и винаги ги отпращаше. При все това избра теб. Избра теб не защото си слаба и обикновена, а защото си рядко срещан характер и защото си негов достоен партньор във всяко едно отношение.