Чу яростното ръмжене на останалите, които се носеха към нея. Нямаше време за мислене. Реагира по инстинкт, придобит донякъде от обучението й да използва нож в битка, а отчасти от съсредоточения й порив да унищожи врага. Атакуваше без колебание и без почивка веднага щом някой се приближеше до нея, като използваше по-дребната си фигура, за да се движи по-бързо от тях и да отскача от насочените към нея оръжия.
Не се опитваше да прилага хитри ходове и изобретателни номера. Видеше ли пролука, просто се спускаше и нанасяше смъртоносен удар.
Движеше се безспир, въртеше се, извиваше тялото си, за да избегне остриетата им. Тъй като не беше войник, траекторията й не отговаряше на техните очаквания. Нямаше време да планира ходовете си. Отбягваше ударите им и отвръщаше на свой ред, без да им даде възможност да опитат пак.
Дръпна се назад, за да избегне преминал на сантиметри от нея нож в ръката на един от враговете. Все още във власт на яростта, Магда развъртя меча си с мощен писък, като отсече ръката, посегнала да я намушка. Мъжът се строполи на земята с крясъци, а тя остави меча си да опише пълен кръг и като се завъртя леко, прониза един нападател, който се опитваше да я изненада в гръб. Докато той падаше странично, Магда издърпа меча от тялото му и стиснала ефеса с две ръце, го заби дълбоко в сърцето на мъжа без ръка, който се гърчеше на земята. Бе замахнала с такава сила, че върхът на острието заседна в пътеката под онзи. Преди да е успяла да освободи меча си, към нея вече летеше друг мъж, мечът му разсичаше нощния въздух. Инстинктивно усети, че няма да успее да се отмести от пътя му навреме.
В последната секунда, точно преди заостреният метал да проникне в тялото й, Мерит изтласка нападателя встрани и той загуби равновесие. Едрият мъж се олюля и се свлече на коляно. Преди да е успял да се изправи, Магда нанесе удар отгоре, който разполови нещастника по дължина от главата до средата на гърдите.
Онзи се катурна и тупна на земята с шумно пльокване, при което от разполовеното му тяло плиснаха органи.
Нощта внезапно притихна. Повече нападатели нямаше.
Осемдесет и шеста глава
МАГДА, ПАДНАЛА НА КОЛЕНЕ, стиснала меча в две ръце, облещена и готова да се защити, дишаше тежко. Нощта бе замлъкнала. Не се чуваха бойни викове. Нямаше летящи към нея остриета.
Главата й се въртеше във всички посоки, оглеждаше за заплахи. Бе заобиколена от трупове. По земята наоколо бяха разпилени кръв, съсиреци и неразпознаваеми парчета плът.
Не бе останал никой, който да я нападне.
Недалеч мярна Мерит, който, все още с желязната яка около врата и обездвижени ръце, се мъчеше да се изправи на крака. Успя да се вдигне и се спусна към нея, на лицето му грееше горда усмивчица.
Сега, след като заплахата вече я нямаше, Мечът на истината изпадна от ръцете на Магда.
И тогава тя усети нещо да я пронизва отвътре, отначало леко бодване, което обаче бързо се превърна в истински болезнен ад, изпепеляващ вътрешностите. Магда се преви о две. Строполи се на земята с вик, кръстосала ръце пред корема си, в опит да тушира болката, която заплашваше да я унищожи. Отчаяно се нуждаеше от въздух, не можеше да си поеме дъх. Тежестта на скръбта, която я притискаше, не й позволяваше да го направи.
Мерит коленичи до нея, но тъй като китките му бяха оковани за пръта, стърчащ от врата му, не можеше да стигне до Магда. Не можеше да направи нищо, но самото му присъствие за нея беше някаква утеха, запълваше чувството, че е сам-самичка с ужаса на страданието.
Болката отмина толкова бързо, колкото бе дошла.
Агонията отпусна лапите си, Магда се просна по гръб. По бузите й се изтърколиха сълзи, докато дишаше учестено, за да навакса липсата на кислород. Вдигна поглед към тревожното лице на Мерит.
— Не знам какво не е наред — успя да изрече накрая тя между две накъсани вдишвания.
— Заради магията на меча е — обясни той. — Когато убиваш с оръжието, плащаш цена. Първия път е най-тежко. Ти си късметлийка. Силата на меча бе извлечена от твоята жизнена сила и в този смисъл ти е била по някакъв начин позната.
Магда се завъртя настрани и се надигна от земята, подгъна крака под себе си и седна върху петите си.
— Не искам да пробвам по-тежкия вариант.
— Гневът е щит срещу силата на магията на меча, така че и това помага.