— В такъв случай съм била надеждно защитена. — Тя се пресегна и извърна главата му на една страна, за да огледа нараняванията му.
— Не изглежда много добре.
— Засега съм добре. Когато сваля това нещо от врата си, ще съм още по-добре.
— Можеш ли да го махнеш с магията си?
— Не. Има щит, който не позволява дарбата да бъде използвана с цел бягство.
— Щит — повтори тя. Спомни си защитените с щитове окови на Наджа. — Струва ми се, че имам ключ, който ще свърши работа.
Тя взе меча и прокара острието под една от железните белезници. Извърна глава встрани. В резултат на мощно дръпване металът се пропука, разхвърчаха се парчета. Мерит стисна пръта, за да го стабилизира и да й помогне да счупи яката. Не след дълго тя успя да свали и останалата част от обездвижващото устройство от него. След като го освободи, се хвърли в обятията му.
— Толкова ме беше страх. Помислих, че съм те изгубила. Толкова се уплаших, че ще те убият.
Той я откъсна от себе си за миг.
— „Обградени сте. Правете каквото ви казвам или сте мъртви.“ Това ли ти беше планът? Откачи ли?
Магда запримигва смутена.
— Беше най-доброто, което успях да измисля в движение. — Навъси се. — И свърши работа, не мислиш ли?
— И още как — усмихна се той и я придърпа към себе си, за да я прегърне с благодарност. — Благодаря ти, Магда. Трябва да призная, че се справи повече от чудесно.
След преживения страх от битката изведнъж се почувства разтреперана, но й беше хубаво в обятията му.
— Всичко се дължи на меча — прошепна. — Творението ти е забележително.
— Мечът е само средство. Най-важното е да бъде в ръцете на точния човек.
Тя го изгледа скептично, докато той се надигаше.
— Щом казваш…
Облаците започваха да се разкъсват и луната плахо озаряваше околността.
— Трябва да скрием труповете — заоглежда се Мерит. — Ако ги оставим тук, ще пратят цяла войска да разследва какво се е случило. Няма да мине много време, и ще тръгнат да търсят липсващите войници.
— Скалата е стръмна и висока — посочи Магда. — Можем да ги добутаме до ръба. Никой няма да ги открие поне известно време. Ще спечелим най-малко ден-два.
За нула време, с помощта на дарбата на Мерит, бяха разчистили телата в зелени туники и разпилените части от тях. Едрите мъжаги се изтърколиха в урвата с подскачащи във въздуха ръце и крака, запремятаха се по сипея и скоро изчезнаха сред гъстата растителност дълбоко долу. От пътя нямаше да се види нищо, освен ако човек не обърне внимание на лешоядите, които най-вероятно щяха да започнат да кръжат над мястото. Пак с помощта на дарбата си Мерит заличи всички следи от кръв от бойното поле. С крак заравни отворилите се ями, докато пътят не си възвърна обичайния вид.
— Трябва да се махнем от пътя — каза тя. — Може да дебнат още от войниците на Лотаин. Сега, когато луната се показа, сме лесно забележими на такова открито пространство.
Магда се огледа на лунната светлина, започваше да идва на себе си. После посочи тъмната стена от дървета оттатък пътя.
— Ей там има пътека, която се движи през планината. Горе-долу следва пътя, не е много далеч. По-стръмна е и на места се минава по-трудно, но пък е по-кратка. Едва ли някой ще мине оттам нощем. Гората е доста гъста, така че когато се налага, можем да използваме фенера. Ако мине патрул, няма да могат да ни съзрат между дърветата.
Мерит кимна и след като бързо огледа околността за последен път, за да са сигурни, че не са пропуснали нещо, двамата се насочиха към гъстата гора. Не след дълго откриха пътеката. Земята беше покрита със слой борови иглички, така че се движеха абсолютно безшумно. Луната им осигуряваше достатъчно светлина между дърветата и осветяваше пътя пред краката им, така че успяваха да се придвижват без особени затруднения.
— Е — каза той, след като бяха навлезли дълбоко под закрилата на дърветата, — не че не съм ти признателен, но какво правиш тук? Нали ти казах да почиваш. Изненадан съм, че имаш достатъчно сила да стоиш на краката си, а след тази битка имаш късмет, че въобще дишаш самостоятелно. Загазила си повече, отколкото предполагаш, Магда. Защото…
— Всички сме загазили повече, отколкото предполагаш. Утре следобед Лотаин ще бъде обявен за Първи магьосник. Принуди ме да се съглася да се омъжа за него на церемонията.
— Какво!
Магда не му даде шанс да се разбеснее.
— Чуй ме. Нямах избор. Каза, че ще започне да избива всички мои познати, ако не се съглася. Хванал е Тили и я е подложил на невъобразими мъчения, за да ми покаже, че не се шегува. Ако му бях отказала, щеше да я убие пред очите ми. Видях я в плачевно състояние. Щеше да е първата от много, ако бях казала „не“. Не можех да го допусна.