Осемдесет и седма глава
МЕРИТ КИЛНА ГЛАВА към нея и присви очи.
— Искаш да те превърна в Изповедник?
— Да — кимна тя. — Нямаме много време. — Трябва да побързаме.
Мерит закрачи напред и се спря под един от огромните клони на вековен дъб. Стоеше с гръб към Магда, луната обливаше широкия му гръб със студена светлина.
Накрая се обърна с мрачно изражение.
— Моля те, Магда, не искай това от мен.
Тя също пристъпи под внушителната корона на дъба.
— Винаги съм била на мнение, че да се променя природата на един човек посредством магия е хладнокръвен, лишен от човечност акт в името на създаването на оръжие. Никога не съм разбирала как е възможно някой да се съгласи да бъде променен от магьосник. Вярвала съм, че това е извращение над съществуването ни.
Исидора ми показа, че невинаги е така. Научи ме, че ако се направи поради правилните причини, всъщност може да бъде шанс да разгърнем най-доброто от себе си. Направи ли се както трябва, подобно нещо допълва онова, което вече сме, човекът, който сме, обогатява възгледите ни. В този смисъл говорим не за промяна на човешката природа, а за нейното обогатяване. И това е дълбоко морално.
И нещо повече — ти не си просто магьосник. Ти си Мерит. Може да не виждаш разликата, но аз я виждам. Макар да не ce познаваме от дълго време, на мен ми беше достатъчно да те опозная, да позная сърцето ти.
— Успокоително е да го чуя, но да ме познаваш не е достатъчно.
— Знам, но вече обмислих всичко. Може да не ти се вярва, но е така. Това, което ти предлагам, не само е единственият начин — то е правилният начин. Макар че превръщането на хора в оръжия може да бъде ужасно деяние, ако се направи по правилния начин, от точния човек и поради основателни причини, може да се превърне в нещо превъзходно.
Идеята за създаване на Изповедник те е споходила поради правилните причини. Животът е истина. Истината е живот. Бил ти е нужен начин за търсене на истината. Тази утвърждаваща живота кауза е благородна.
Убиването е нещо ужасно. Мразя да убивам. Но да убиваш невинаги е грешно. — Вдигна ръка към пътеката назад. — Убийството на тези хора преди малко бе правилно решение, основателно. Решение, взето за доброто на всички. Решение в защита на невинния живот. В този случай би било неморално да не убиеш.
Ти обмисляш създаването на Изповедник с цел прекратяване на злото, точно както убийството, което извърших тази нощ, попречи на тези войници да сторят зло. В този смисъл и двете деяния са правилни.
Мерит, искам този човек, този Изповедник, който ще създадеш, да бъда аз. Разбирам благородната мисия зад това начинание. Знам точно как да се възползвам от тази възможност. Моля те, дай ми шанс да направя онова, на което само аз съм способна. Дай ми оръжието, с което да спра злото и да съхраня живота. Не допускай да се проваля в онова, което ми е отредено да направя.
Този живот си е мой. Искам да го осмисля.
— Нещата не са толкова прости, Магда. Трябва да обмислим всички плюсове и минуси.
— Съгласна съм, че правилният подход е да обмислим всичко отвсякъде, само че нямаме време. Трябва да стане веднага. Тази нощ. Трябва да използвам Изповедническата сила, за да разкрия истината. Де да можех да почакам, но не мога. Това е единственият ми шанс. Баракус ми каза, че съдбата ми е да откривам истината…
Мерит започна да жестикулира гневно.
— Животът не се моделира според някаква си съдба. Животът ти не е предопределен, важно е какво ще направиш от него ти.
— Точно това искам да направя с живота си. Баракус също така ми каза да живея живот, какъвто само аз бих могла. Насърчи ме да не се страхувам да приема призванието си. Молеше ме да избера съдбата си. Пророчеството не се занимава само със съдбата, а и с нейната противоположност — свободната воля. Призванието ми е да стана Изповедник. Но това не е предопределено. Това е възможност, разклонение по пътя на живота ми. Нужна ми е смелост, за да тръгна в тази посока по собствена воля. Така равновесието между пророчеството и свободната воля ще се превърне в магията на бъдещето.
Той явно се бе успокоил значително.
— Трябва да призная, че всичко, което казваш, е точно така.
— Мерит, това е животът, който само аз мога да изживея Винаги съм се опитвала да разкрия истината за нещата.
Неслучайно те намерих. Съдбата ме доведе при теб, за да видя възможност за избор пред себе си. Винаги досега съм отхвърляла всички такива възможности, докато не се запознах с теб и не осъзнах истинската природа на това какво означава подобен избор. Намерих те, защото трябва да направя този избор в живота си. Оттогава разбрах, че това е моята мисия в живота.