Аз съм този човек, Мерит. Направих избора си.
Аз съм твоят Изповедник.
Мерит сведе поглед и отвърна глава.
След малко се прокашля.
— Магда, не си даваш сметка какво означава това. Нямаш представа какво искаш от мен.
— Ами кажи ми, разкажи ми всичко сега, защото времето ни изтича.
Той се обърна и я погледна.
— Това ще промени самата ти природа. Изповедническата сила ще се превърне в част от теб, както зрението и слухът ти са част от твоята природа. Ти ще бъдеш Изповедник така, както аз съм магьосник. Това означава, че така както всяко твое дете носи в себе си твои черти, например има твоите очи или нещо друго, така ще наследи и тази твоя черта. Всяко дете, което родиш, ще бъде Изповедник. И децата на твоите деца ще наследят същата сила, и техните деца и тъй нататък. Веднъж създадена, тази сила става част от теб — тя си ти.
Магда закрачи насам-натам, гризеше един от ноктите си и мислеше.
— Ще бъде част от тях още с раждането им?
— Да. Вземаш решение не само за себе си, но и за тях. В известен смисъл ти създаваш тяхната съдба.
Тя се обърна.
— Не повече, отколкото предопределям това да имат зрение. Просто ще ги даря с друг вид зрение.
— Но ако…
— Мерит, ако не го направим, няма да имам никакъв шанс за поколение, понеже ще бъда мъртва. Ако оживея, единствената съдба, която ще очаква евентуалното ми дете, ще бъде изтерзаното съществуване на получовек, създаден така, че да отговаря на извратените представи за света на живите на император Сулакан. Възможно е дори самата аз да бъда превърната в такъв получовек и да народя поколение без души. Нима е по-добре?
Нима не разбираш? Аз не решавам съдбата им, а им давам възможност за живот — живот, който си струва да се живее.
Мерит притисна слепоочията си между палеца и останалите си пръсти.
— Виж, Магда, дори да исках да го направя, нямаше да мога.
Тя започваше да губи търпение. Скръсти ръце.
— И защо?
Той си пое дълбоко дъх, след това се опита да й обясни.
— Процесът е подобен на това, което направихме, за да вкараме сила в меча. С тази разлика, че мечът не притежава собствена жизнена сила, затова е нужно да бъде заета жизнена сила отвън, за да стане възможно неговото създаване. Ти осигури тази сила, като начерта Милостта със собствената си кръв.
Създаването на Изповедническа сила до голяма степен има подобна цел и си служи с подобни методи, но съществува една основна и огромна разлика. Ти притежаваш собствена жизнена сила. Не можеш да получиш жизнена сила от друг, за да бъдеш превърната в Изповедник така, както превърнахме меча в оръжие. Трябва да използваш собствената си сила.
Магда сви рамене.
— Добре. Мога да начертая с кръвта си още една Милост.
Той поклати глава.
— В друг случай това би било началната стъпка. Но ти вече отдаде силата си на меча. Мисля, че не осъзнаваш истинската дълбочина на това, което отдаде с такава готовност при създаването на меча. В момента ти не притежаваш достатъчно сила, за да направиш това за себе си.
— Мисля, че имам достатъчно сила. Можем да опитаме Длъжни сме да опитаме.
— Да не мислиш, че говоря наизуст? — Мерит пристъпи към нея и я погледна право в очите, за да се увери, че тя разбира какво й говори. — Не просто няма да се получи, Магда. Работата е там, че подобен опит ще те убие.
Тя въздъхна.
— Сигурен ли си, Мерит? Аз съм доста силна. Нали току-що видя как се бих с тези мъже.
— Тази сила е различна. — Той махна в жест на безсилие. — Сама видя какви сили участваха в създаването на меча. Нима вече забрави какво преживя? Не разбираш ли, че беше на крачка от смъртта? При това тогава беше съвсем добре и в прекрасна форма.
Един опит да освободим такива сили в теб тази нощ ще те убие. Не казвам може да те убие. Не казвам, че има такава вероятност. Не казвам, че се тревожа или че се боя да не пострадаш. Знам какво говоря. Заявявам без капка съмнение, че това ще те убие. Няма как да помагаш на мисията ни, ако си мъртва.
— Ами ако използваме друг човек, който да ни помогне — както аз направих с меча? Не може ли ти да дадеш от своята сила? Или пък да извикаме Куин. Той би помогнал. Можем да му имаме пълно доверие.
Мерит отпусна ръка на рамото й.
— За разлика от меча, уникалната способност на Изповедническата сила изисква човекът, който ще стане Изповедник, да е същият, който ще осигури жизнената сила. Никой друг не може да ти заеме живота си по такъв начин. Задължително е точно ти и само ти да отдадеш себе си, жизнената си сила в превръщането ти в Изповедник. Този процес ще те промени. Никой друг не би могъл да го направи вместо теб.