Магда направи няколко крачки, притиснала дланите си една до друга.
Имаше чувството, че целият й свят, всичко, което е обичала, се изплъзва между пръстите й. И всичко това само защото бе толкова слаба.
Искаше да каже на Мерит, че греши, че тя е достатъчно силна. Но знаеше, че той е прав. Магда едва се крепеше на краката си, едва си поемаше дъх. Сега си спомни, че за малко не умря по време на мъчителните опити за създаването на меча. В момента не й бе останало нищо, което да може да даде на себе си.
Мерит беше прав. Не би оцеляла.
— Няма ли друг начин? — попита тя, без да се обръща към него.
— Магьосниците, които искаха да създадат меча, загинаха, докато се опитваха да завършат процеса, без да разполагат с каквото е нужно. Процесът за създаване на Изповедник изисква огромно количество от твоята сила. В момента ти не разполагаш с такова. Отдаде силата си на меча. Точно както загинаха онези магьосници, така ще загинеш и ти, ако нямаш нужната сила.
— Разбирам.
Магда имаше чувството, че сърцето й ще се пръсне. Бе обмислила всичко отвсякъде. Бе взела решение. Вътрешно вече се виждаше извървяла целия път. Беше й нужна само магията, за да завърши процеса.
Вече знаеше какво ще направи, щом стане Изповедник. Беше проиграла целия сценарий в главата си поне сто пъти. Представяше си абсолютно всичко, с най-големи подробности.
А сега остана само пепел.
— Ще ми се да можех да сторя нещо, Магда — каза той тихо и с тъга. — Ако има някой на този свят, когото бих избрал, за да му вдъхна Изповедническа сила, то това си ти, кълна се.
Магда кимна и извърна глава, за да скрие сълзите си.
— Благодаря ти, Мерит. Знам, че наистина го мислиш.
— Така е.
Това беше краят не само на нейния свят, а и краят на света на живота. Бе изгубила шанса си. Нямаше начин да се пребори с Лотаин и хората, които му помагаха. Той се оказа твърде силен.
Магда бе отдала силата си за направата на Меча на истината.
И сега всички щяха да умрат.
Осемдесет и осма глава
МАГДА СЕ ЗАВЪРТЯ РЯЗКО.
— Мерит, когато използвах меча, усетих силата му да изпълва цялото ми същество. Никога преди не бях изпитвала подобно нещо.
Той кимна.
— Знам. Нали не си забравила, че този меч е мое творение? Притежава огромна мощ, която донякъде се дължи на стореното от теб в процеса на създаването му. Докато ти си жива, винаги ще бъдеш свързана с този меч. Може да се каже, че докато този меч съществува, той винаги ще носи частица от теб.
Магда пристъпи към него.
— Значи влагането на моята жизнена сила в него е направило създаването му възможно.
— Точно така — сви рамене той, за да потвърди очевидната връзка.
Тя се вгледа в лицето му на лунната светлина.
— Ами ако използваме меча, ако направим така, че да ми върне част от силата, която му дадох, за да ми помогне да издържа на мъчителния процес по превръщането ми в Изповедник? В крайна сметка това си е моята жизнена сила. Нали каза, че не може да я получа от никого другиго. Но ако ми я предостави мечът, тя би била моята собствена.
Мерит подири очите й с поглед, но не каза нищо.
— Просто ще взема назаем частица от собствената си жизнена сила — додаде тя.
Той отново смръщи чело.
— Вече помислих за такъв вариант.
— И?
— Много е опасно. Създаването на Изповедник само по себе си е достатъчно опасно. Това е процес, който никой досега не е опитвал да осъществи и рискът да завърши с фатален край е огромен, при това без изобщо да вземам предвид евентуални непредвидени усложнения. Това, което казваш, теоретично е възможно, но рисковете са още по-неизчислими.
— Искаш да кажеш, че не притежаваш нужните умения или че е опасно за мен?
— Моите умения нямат нищо общо. Твърде опасно е за теб поради много…
— Нямаме избор. Трябва да опитаме.
Той поклати глава.
— Магда, моля те, не ме карай да го правя. Нямаш представа какво искаш.
Тя се надвеси към него на лунната светлина.
— Мерит, знам точно какво искам. Моля те за шанс да живея. Без да опитаме, ще умра, ти също ще умреш, както и всички около нас.
Нали чу какво каза Наджа. Управниците на Стария свят искат да унищожат света на живота. Колкото и откачени идеи да имат, колкото и невероятни и невъзможни да са намеренията им, дори да не успеят да постигнат крайната си цел, те пак ще изтребят до крак нашите народи. Твърдо са решени да вземат властта над света на живите по един или друг начин. Докато се опитват да постигнат намеренията си, ще изтребят хиляди невинни хора, а ако спечелят войната, жертвите ще са много повече. Ако спечелят, в най-добрия случай Новият свят ще бъде поробен. И ако наистина постигнат това, което си е набелязал Сулакан? Ако кутиите на Орден са у него и ги използва, за да сложи край на света на живота такъв, какъвто го познаваме?